Обичам да анализирам, а сега, когато имам повод това се случва още по-лесно. Замислям се за уроците,които ми донесе годината и какво научих от тях. Всяка една година променя много, дори и повече от колкото искаме. Понякога е точно това, от което имаме нужда.
Научих, че трябва да действаме и да направим първата крачка към това, което ни плаши, но което вътрешно ни вълнува.
Научих, че трябва да се рискува.
Научих, че най-трудните упражнения, са най-полезни.
Научих, колко е важно да оставим настрана материалното, за да обърнем внимание на истински важните неща. И колко е важно да не сме алчни в желанията си и неблагодарни към това, което имаме.
Научих, че не бива да бъда прекалено строга към себе си. Аз съм това,което съм, нито повече,нито по-малко.
Научих се да бъда смирена,когато успявам в нещо. Това за мен е едно от най-важните качества,които трябва да притежава човек, но и най-трудното за култивиране. Смиреният човек е балансиран и има правилна представа за себе си и света. А кой не иска да е такъв?
Научих, че не трябва да правя компромиси със себе си. Може да се случи да разочаровам другите, но не бива да разочаровам себе си. Ако чувствам нещо, като не съвсем правилно за мен, не го правя. Много по-трудно се преживява това разочарование.
Научих, че е нужно да слагам рамки на въображението си понякога, да не се настройвам негативно, да не си представям най-лошото. Нищо не е толкова лошо или толкова хубаво, колкото си го представяме.
Научих се да не си поставям граници, като използвам думи като „никога“ и „винаги“, в които впоследствие ще започна да вярвам.
Научих, че е много важно да слушам, когато човекът отсреща говори. Но наистина, да слушам!
Научих, че кoгато кажа „НЕ“ на някого или нещо – това не е краят на света.
Научих, че няма значение къде съм, а как присъствам там, където съм.
Научих, че времето лети и моментът след едно премигване е свършил. Затова искам да бъда сега и в момента, и с хората, които са там в този момент, дори да нямам непременно желание за това.
Научих се да очаквам неочакваното и да имам резервен план.
Научих се да не съм толкова амбициозна, колкото последователна.
Научих, че е жизненоважно да следвам моето собствено темпо в живота. Във всеки един аспект, да не се надбягвам с никой.
Научих, че чувството е по-силно от спомена.
Научих, че не мога да правя всичко и да съм навсякъде. Трябва да избера, колкото и да е трудно на моменти.
Научих се да се изправям пред страховете си. Може би няма да ги победя от първия път, но е начало.
Научих ,че няма невъзможни неща. Невъзможното е само в главите ни.
Научих, че това което искам и си мисля че е правилно за мен, в действителност може и да не е.
Научих, че впечатленията, които оставям за себе си, не са толкова важни, колкото това, че съм честна.
Научих, че всичко е плашещо докато не го направя един път.
Научих, че дори, когато ми е тъжно мога да бъда добра компания, а когато разсмивам други, давам щастие и на себе си.
© Надежда Максимова Всички права запазени