Любов от пръв поглед.

Разряза глупавата ми способност "оценяване".

Остави ме без мисъл и без дъх.

Дори не бях видяла малките кафеви точици в очите ти,

видях движения ти заразни, покориха сърцето ми

с невиността на бебенце проходило едва,

с наивността на човек живял в приказка,

с блясъка на принц излязъл от нея.

Плени ме, оплете ме в мрежите на една спонтанна любов,

която забърза биенето на сърцето ми

и забави протичането на мисълта ми.

Очарова ме, омагьоса ме,

с безсънието на мен живееща в сън.

Любов от пръв разговор.

Разкаля отиграната ми способност "впечатляване".

Оцапа ме в цветовете на срамежливостта.

Дори не бях те чула да ми казваш

сладкото (в последствие разбрах) "здравей".

Стоях безмълвна и залязвах,

за да бъдеш моята луна,

а после се отворих и ти дадох

да пътуваш някъде (навсякъде) из мен.

Черно-бяла ти разказах

за всичките нюанси на това да бъда аз.

Направи го и ти. Усмихна се.

Не си те спомням как изглеждаше,

рисувах те в моята мечта.

Любов от първо усещане.

Разгъна забравената ми способност "обичане".

Озари ме с чувства толкова далечни от "харесвам те".

Не ме целуна, първо ме прегърна и замрях,

не виждах твоите усмивки,

не чувах биенето на сърцето ти,

а те усещах крайно изолирано

през пърхането ми в свят Бленувано.

Целуна ме, целува ме година,

ужили ме за цял живот,

сега останах само аз с "Все още те обичам."

в празното сърце.

Довиждане, не беше сбогом, беше край.