За етапите на моята любов
Любов от пръв поглед.
Разряза глупавата ми способност "оценяване".
Остави ме без мисъл и без дъх.
Дори не бях видяла малките кафеви точици в очите ти,
видях движения ти заразни, покориха сърцето ми
с невиността на бебенце проходило едва,
с наивността на човек живял в приказка,
с блясъка на принц излязъл от нея.
Плени ме, оплете ме в мрежите на една спонтанна любов,
която забърза биенето на сърцето ми
и забави протичането на мисълта ми.
Очарова ме, омагьоса ме,
с безсънието на мен живееща в сън.
Любов от пръв разговор.
Разкаля отиграната ми способност "впечатляване".
Оцапа ме в цветовете на срамежливостта.
Дори не бях те чула да ми казваш
сладкото (в последствие разбрах) "здравей".
Стоях безмълвна и залязвах,
за да бъдеш моята луна,
а после се отворих и ти дадох
да пътуваш някъде (навсякъде) из мен.
Черно-бяла ти разказах
за всичките нюанси на това да бъда аз.
Направи го и ти. Усмихна се.
Не си те спомням как изглеждаше,
рисувах те в моята мечта.
Любов от първо усещане.
Разгъна забравената ми способност "обичане".
Озари ме с чувства толкова далечни от "харесвам те".
Не ме целуна, първо ме прегърна и замрях,
не виждах твоите усмивки,
не чувах биенето на сърцето ти,
а те усещах крайно изолирано
през пърхането ми в свят Бленувано.
Целуна ме, целува ме година,
ужили ме за цял живот,
сега останах само аз с "Все още те обичам."
в празното сърце.
Довиждане, не беше сбогом, беше край.
© Станислава Димитрова All rights reserved.
