Страхотен ден… Слънцето пече приятно и небето e кристално синьо..сякаш оцветено
с пастел…и миризмата носеща се във въздуха…това е мириз на пролет...на живот…на
мечти. А някаде там, в големия свят…за някого този ден е мрачен и отчайваш...
поредният ден,в който слънцето е улична лампа,въздуха е oтрова,мечтите са
пороци,a живота -наказание. Мисълта за следващия ден,когато ще отвориш очите си
това,което ще видиш ще са цветовете на дъгата,когато улиците няма да са мръсни и
прашни,когато няма де те е страх от самия теб.Изпепеляващо желание,силно и
непреодолимо,но цената му? Цената на поредната доза ли?Цената да получиш щастие
със риска да загубиш истинското щастие...и целия ти живот да се превърне в ад и
в очите ти да се чете 666..и някой друг да е теб. Защото това се
случва...загубваш себе си някаде в едно тъмно петно,което те поглъща..и сякаш си
щастлив.. тарсищ нов мироглед,нов живот..или може би изход от сегашния.. Тъмните ...