За живота на едни наркоман...

Страхотен ден… Слънцето пече приятно и небето e кристално синьо..сякаш оцветено
с пастел…и миризмата носеща се във въздуха…това е мириз на пролет...на живот…на
мечти. А някаде там, в големия свят…за някого този ден е мрачен и отчайваш...
поредният ден,в който слънцето е улична лампа,въздуха е oтрова,мечтите са
пороци,a живота -наказание. Мисълта за следващия ден,когато ще отвориш очите си
това,което ще видиш ще са цветовете на дъгата,когато улиците няма да са мръсни и
прашни,когато няма де те е страх от самия теб.Изпепеляващо желание,силно и
непреодолимо,но цената му? Цената на поредната доза ли?Цената да получиш щастие
със риска да загубиш истинското щастие...и целия ти живот да се превърне в ад и
в очите ти да се чете 666..и някой друг да е теб. Защото това се
случва...загубваш себе си някаде в едно тъмно петно,което те поглъща..и сякаш си
щастлив.. тарсищ нов мироглед,нов живот..или може би изход от сегашния.. Тъмните
улички на съзнанието ти...мъката,която те прегръща и всяка нощ те мъчи и
тресе-как ще мине утре?! И мига, в който си наясно-всичко ще е по-добре,всичко
ще се промени-мига когато студената игла докосва плътта...желанието превзема
съзнанието ти,замъглява разума ти..Но тук се губи нишката..не спасение,а
мъка..убийство дори е това! Защото сядаш и си представяш това,което се
молиш,искаш да бъде..и получаваш мечтаното..а отвориш ли очи-пак си ти..пак си
нищо..пак си обикновен,а си пропилял най-хубавите години,най-ценните мигове..и
защо?За да тарсиш нещо,което го няма,за да докажеж,чe може да си купиш щастие-50
или 100? На колко си способен?За колко “щастие” имаш пари?Или пак нямаш
пари?!О,зная-ще откраднеш,ще излъжеш..ще убиеш,за да го имаш това чувство на
сигурност..на “щастие”.Падаш надолу и бързо забравяш от кой бряг си паднал,и
търсиш ново и ново,а всъщност се натъкваш само на старо..на нещо,което някой
някога е имал,а безвъзвратно е изгубил..или изхвърлил някаде..защото е болест..и
ти я приемаш,а не се сазнаваш,че с поредното хапче се приближаваш кам тунела ..и
навлизаш...мрак и постота..мрак и болка..ти и сазнанието ти...ти и лудостта..и
сякаш е вечност..хмм...колко странно-беше само миг..Беше само част от теб...беше
част от бездна...от края може би...от началото на края? Мразиш ли този
миг...мразиш ли образа си..мразиш ли това,което сега даржиш в ръце?Да,но си по
слаб от него..и защо?Защо не кажеш“не”?Знаеш,че е по добре,когато гледаш с чисти
очи,когато и съвестта ти е чиста,защо не се пребориш?Защо си се примерил,че ти
харесва,че ти помага и лекува всяка мъка и тъга,всяка трудност и беда?А е една
лъжа и такав е живота ти.Спри,защото там в путоща те чака не дупка а студеното
легло.Ти реши защотот волята си е твоя,но съвета от мен е-захвърли всичко и
тарси истинското щастие,истинския миг.остави това което държиш в рака и
виж-майка ти плаче дори незнаеш каде си а мислиш че едно СЪЖАЛЯВАМ ще оправи
нещата.от мъка или просто от синовния дълг спри се защото смисъла на живота е
той да е труден и гаден-за да се борим и успеем!!! Безнадежно си изгубил своя
свят и мироглед и ако не си се замислил в думите ми и не опит,а разум ме доведе
до тук,и не е извод,защото от истината няма по-голям извод от истината,и не
мъка,отчаяние и безсилие, а надежда и вяра .Да така е,защото сам написала
това,за да се замислиш...