24.05.2020 г., 23:24 ч.

За мислите и чувствата 

  Есета » Философски
264 4 10
6 мин за четене

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекаленото мислене е извор на нерешителност. Този който търси щастие-не винаги го намира. Дейност, изчистена от импулсивност е полезен ход.Но неочакваните открития, понякога носят елемент на случайност,но какво и колко струват на откривателя, само той знае цената.Но усилията си струват.
    Интересни наблюдения и обобщения.
    Даниела, поздравления за написаното от теб!
  • Философски текст. Интересен. Убедила съм се, че малцина имат желание да си осмислят живота. Те се ръководят от усет и чувство и от нуждите им към момента. Не питат защо, дали ще се повтори. Не казвам, че е грешно! Даже, вероятно те живеят по-истински! Не знам!
  • Понякога това, за което в настоящето си мислим, че е най-лошото, което може да ни се случи, може да доведе до нещо красиво в бъдещето. А има моменти, когато не трябва да мислим, а просто да грабнем мига. А най-хубавите неща се случват, след като изхвърлим всяка надежда, защото тя ни оковова към определени рамки, представи и очаквания. Радвам се, че прочетох
  • Похвално е, че разсъждаваш върху подобни теми. Да търсиш и да се стремиш към истината е хубав и труден път за вървене. Очевидно те влече философията. Продължавай все така
  • Впрочем, ИнаКалина, това за интуицията и объркването й с емоциите е много валидно.Може би човек в крайна сметка трябва да гледа на това като на експеримент - да практикува следването на интуицията си като за начало в тези аспекти от живота, които не са свързани пряко с физическото му оцеляване или с най-приоритетните му дела и взаимоотношения. По този начин може да започне да различава емоционалните си импулси от интуитивните си прозрения. В противен случай действително границата е тънка.
    Мисълта е живот, да, но някои мисли не са живот... Мислите са неразривно свързани с емоционалния свят на човек. За да мислим градивно, трябва да се погрижим за емоционалността си на всички нива - от инстинктивното до по-висшите. В есето под "чувства" визирам предимно интуитивните усещания, които ни доближават повече до истинското ни Аз. Според мен те отново се причисляват към емоционалността, но на друго ниво, което не е толкова достъпно и познато за нас, както първичните емоционални импулси.
  • Съгласна съм с всички вас. Благодаря за доразвиването на идеята ми и градивната критика (както и хумора ви :D). Написаното е отправено предимно към хората, които действително са изгубили жизнената си енергия поради силен скептицизъм. А в нашия свят скептицизъм и негативизъм в мисловните нагласи има премного - хората действително се нараняват от живота и раните в съзнанието им се покриват с кори... Не ги разчоплят, защото раната ще прокърви отново, но не ги и мажат с подхранващ крем :D... И така губят първоначалната си мекота. А как човек да усети живота, ако е изгубил мекотата и детската си непредубеденост? Мисълта за несполуката го отклоява винаги, щом той се изпълни с надежда и оптимизъм, че нещо добро може да се случи. И затова не предприема градивни действия.
  • Първоначално мислех да напиша, че истината е някъде по средата и че балансът е разковничето на всичко. Но после се сетих, че в живота на човек има моменти ( може да са няколко, може да е и само един), в които нямаме нужда нито от разума, нито от чувствата, защото просто ЗНАЕМ. И тогава цялото ни същество, без страх и съмнения, се насочва в правилната посока и изборът ни винаги е верен. Може би по-често трябва да се свързваме с истинското си, есенциално Аз, което е и божествената искрица вътре в нас, за да можем да следваме пътя си и да не се налага да криволичим по странични пътеки. Пожелавам ти го!
  • Не случайно детето след като пипне котлона и се изгори знае, че не се пипа там. Някои хора започват да мислят с главата си, след като я счупят, а други преди това и ако все пак я счупят, са сигурни, че са направили най-доброто, за да я предпазят. Мисленето не пречи да изпиташ емоции, но липсата на такова определено може да създаде неочаквани емоции. Познавам хора, които стигат до "усещане" (казаното от Хюм) чрез разсъждения и такива, които имат силна интуиция, но рядко й се доверяват, защото тя е заместена от "чувство" след първите три секунди и като му се доверят пак става зле. Интересна тема, може да се говори доста по нея. И за да те усмихна ... може би Декарт е казал, че благодарение на мисленето съществува, в смисъл че ако го е карал само на емоции едва ли би измислил правоъгълна координатна система. А мисълта определно е живот - една мисъл може да ти преобърне целия живот, толкова е силна.
  • Поздравления за богатия речник, с който боравиш. Относно това за мисълта.. Хората колкото повече порастват и се опарват от живота, толкова повече инстинкта им за оцеляване ги учи да разчитат по-скоро на разума, от колкото чувствата. Аз мисля, че истината е по средата. Разума и чувствата би трябвало да са в един постоянен баланс и разбирателство. Всеки път когато едното потисне другото- настъпват проблеми.
    Преди години чувствата ми казаха да се кача при пиян шофьор и да се движим с 200 км в час, заради адреналина. Да го духаш разум, казах аз - живот ми се живее. Резултат: Сблъсък в стена с 200 км в ч, 8 обръщания на колата, хирургия, шевове, адски болки и много поражения.
    Сега разума ми казва да не се качвам при пияни и млади шофьори. Слушам го.
    Ако трябва да балансирам нещата между разум и чувства, бих се качил при рали състезател, който е трезвен и има много години опит зад волана.
  • Напиши го отново. След двадесет години...
Предложения
: ??:??