За мълчанието и самотата
"Мълчанието е злато" или цитатът "Колкото повече мълчи човек, толкова по-разумно започва да говори." Много са авторите в миналото, които са говорили за мълчанието, за самотата и изолацията. В тази тема искам да споделя моите разсъждения, с които не ангажирам никого.
Мисля, че познавам до някаква степен себе си и че съм човек, който е по-добър в това да изразява себе си чрез действия, отколкото чрез говорене. Даже мисля, че съм ужасно слаб в това да изразявам говорейки това, което чувствам, искам и мисля. Не виждам много голям смисъл в разговорите, още по-малко в празните приказки. Сякаш човешкият език е ограничен и това, което искаме да изразим, някак ни се изплъзва. Вместо това се движим по повърхността, а дълбокото остава неизразено. Сякаш словесното изразходва енергията, която ни е необходима, за да изразим себе си чрез други действия. Човекът губи силата си, а приказките му отиват на вятъра, от където са дошли. Едни такива други действия са за мен да изразяваш себе си чрез изкуство, чрез визуална комуникация, облекло, действия. Вместо да кажеш на някого, че го обичаш, да действаш така, че да му помагаш във всеки един момент, да се грижиш за него. Вместо да казваш на всички, какви са ти големите планове за живота, просто да мълчиш и да работиш за осъществяването им. Вместо да говориш, колко красива гледка си видял в планината, просто да млъкнеш и да я преживееш. Светът на преживяванията няма нищо общо с ограниченията, които човешкият език ни предоставя. Колкото и с красиви думи да боравиш, понякога преживяваме неща, които са много по-дълбоки и когато питаш някого как е пракарал в планината или на симфоничния оркестър, той просто няма какво да ти каже, освен "добре", "беше красиво" или в най-лошия случай, "беше яко". И още в същия миг, ти знаеш, че си преживял нещо, което нито е "добре", нито е "зле", нито е "много яко", знаеш, че не можеш да изразиш това, с каквито и думи да използваш. И всичко това ни подсказва, че има свят, който е много по-висш от човешките класификации, концепции, категории и че само малцина от нас успяват да се докоснат до една много малка част от него
© Калоян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е. Обетите за мълчание в повечето религии са една от най-важните практики за духовно извисяване. Лично според мен, това е начин да опознаем природата около нас на по-високо ниво. Така се учим да наблюдаваме и по-скоро да преживяваме нещата, от колкото да се опитваме да ги определяме и категоризираме. Според мен човекът упорито отказва да признае, че природата е нещо много по-висше от него, от която той е само част и затова се сблъсква с големи трудности в опитите си да я класифицира и да я подчини. Докато потапянето в света на преживяванията, предлага много повече възможности за изследване
-
Мълчанието е смисълът на всяка философия. Говоренето е само опит да отъждествим философията с думи. Така ми се струва.
-
Благодаря за коментара. Аз не казвам, че не е хубаво да имаме комуникативни способности. Даже е супер необходимо за оцеляването ни в света, в който живеем. Да можем да говорим, да сме убедителни, харизматични и т.н. Това мое разбиране за мълчанието е малко като разбирането за "Анти-война". Всички знаят, че войната е най-тъпото нещо на този свят, в същото време светът, в който живеем, никога не е спирал да бъде военен, няма и да спре. Анти-военното разбиране е разбиране на високо ниво на съзнание, което лично според мен е космическо, извънземно, то просто не е за тази планета и за този свят, който сме си изградили. Същото мисля и за мълчанието. Мисля, че съществува свят на високо ниво на съзнание, свят на абстрактното, в който някои хора се потапят чрез духовни практики, рисуване, музика, изкуство, аскетизъм и т.н. И свят на прекаления рационализъм, в който всичко е точно, подредено и класифицирано. Едни избират да са в единия, други в другия, а трети да танцуват между двата
-
Донякъде съм съгласна с теб.
Ще изкажа и една друга гледна точка: две еднакви преживявания няма, което значи, че ако не обясниш своето, друг няма как да го разбере. Голямото Обаче, е че не всеки е добър в говоренето, но пък и мнозина са по-добри в говоренето, отколкото в другите неща
Празните приказки са баластра, често ги ползват, защото не знаят друго - тъжен факт! Хубаво, е че не ги харесваш
Енергията се губи, според мен, когато не се казва правилното нещо, по правилният начин.
А мълчанието е силно, само тогава, когато не е принудително! -
Благодаря
-
Вярно е, губи се енергията, която ти е необходима за работа. Има нещо велико в това да работиш в пълно мълчание и да говориш с резултат
-
“Вместо да кажеш на някого, че го обичаш, да действаш така, че да му помагаш във всеки един момент, да се грижиш за него. Вместо да казваш на всички, какви са ти големите планове за живота, просто да мълчиш и да работиш за осъществяването им.” - абсолютно да! Аз не че не говоря някой път безсмислено, най-често се шегувам, но е важно да действаш. Четох някъде, че ако си замислил нещо и го споделиш на хората, мозъкът ти решава, че вече наполовина е свършено и шансът да не го осъществиш е по-голям, отколкото ако си замълчиш и се хванеш да го вършиш. Поздравления!
-
Благодаря!
-
Браво! Много ми хареса!
-
Приятели, не съм го написал за да се заяждам, а да споделя какво мисля.
Вярвам, че имате разнообразен живот, в който имате и по-интересни неща за правене -
Тъй вярно господин старшина
-
Вярно е и, Като не знаеш какво да говориш, по-добре си мълчи...
Есето ми хареса
