За намерението
Има две неща, два подхода към действителността. Клише, матрица, мисъл-форма или егрегор, който се захранва от вярата в неговото съществуване, тоест с астралното вещество - проекция на Материя Магика, в по-плътните слоеве на Проявеното. Това се случва всяка секунда. Ние "вярваме", че нещо съществува и то Е. Това се отнася и за идеята Бог, за егрегора Бог.
Другият подход е осъзнаването, че всичко това е игра. Ние, като съставени от първичен Лъч, от Намерение (за проявление, за създаване), тоест от чист Разум, и от същата тази Материя Магика, която се задейства чрез нашето астрално тяло, чрез сърдечното ни тяло, казано на по-прост език, можем да работим с тези две свои "ръце", точно както пожелаем. Въпросът е дали и доколко искаме това. Тоест въпросът е в наличието на намерение, защото без намерение, Материя Магика остава неизползваема, тя е първичен Хаос.
Ако изобщо може да се мисли за свобода, според мен би трябвало да е в тази посока. Свободен е само онзи, които може да избира. А изборът е следствие от познаване на нещата такива, каквито са. Но колцина са тези, които са готови да споделят познанието за същността на живота с другите? Тази вражда, хилядолетната вражда за притежаването на душите, не е стихнала и даже тепърва предстои нейният повторен апогей.
Нещата са изключително прости, но биват усложнявани тенденциозно, за да станат неусвоими, непознаваеми за ума, който е проекция на Намерението, отново в по-плътните слоеве. Колкото и да търси сърцето, то само не може да се задейства, трябва му добър Учител. Трябва намеса от Духа - Намерението. Обаче пък с натрупване на желание, което Кабала не случайно издига до необходимата степен на важност, в крайна сметка се стига и до евокиране, до призоваване на въпросното намерение. Това е вик от "себе си към Себе си". Друг е въпросът, че съвсем тенденциозно се поражда и поддържа объркване относно същността и характеристиките на проявеното, включително на микрокосмоса, на самия човек, за да не достигне той до нужното познание. Ако го достигне все пак, той няма причина да крие каквото и да било, защото то така или иначе принадлежи на всички.
В момента, в който човек реши, че нещо е негово, влиза в едната страна, в единия подход - в егрегора, в матрицата, в клишето. Става роб на собственото си усещане за ценност, на егоизма, което поражда добре познатите ни алчност, завист, гняв, жестокост и какво ли още не. Ако възприеме другия подход - че всичко е игра, има два варианта - животът му да загуби смисъл или сам да намери смисъл, ставайки Творец, използвайки с вече свободен избор какви матрици да създава, защото проявеното е винаги матрица. Това е свободата, чието друго име е отговорността.
Има обаче един доста щекотлив момент. Постигналият свобода е само постигналият чисто намерение. А чистото намерение е отвъд всяко клише, отвъд играта. Това е нещо, което няма как да се опише, защото само тепърва и евентуално може да бъде създадено.
© Нели Дерали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Действителността е познаваема, Мисана, но от самата себе си, тоест от чистия разум в нас, от чистото съзерцание, от чистото намерение, стига да успеем да се докоснем до него.
В този смисъл прозренията на гениалните учени и философи са едни докосвания до същността, и това което привеждаш като примери, е точно така.
Едно и също нещо може да се обясни по много начини - въпросът е да е просто, да е ясно и възможно за усвояване от ума, който след това абсорбира, преработва и, ако е здрав, достига до нужната автентична информация. Това се случва при истинската медитация - умът е толкова тих, че се превръща в едно огледало, без изкривявания. Но нещо повече, той се потапя в действителността и така успява да извлече от тъканта й самата й тъкан, получава реален, автентичен опит, който след това, ако е дисциплиниран, а в такива случаи той няма как да не е такъв, може да възпроизведе видяното, усетеното, преживяното. Може много да се говори за това, но ти знаеш, че темата сама по себе си е безкрайна. Тя е обаче и преди всичко сетивна - тоест колкото се усети, толкова. Това е ценното. Хубав ден и на теб! -
Тези 2 подхода, разгледани от авторката, ми напомнят за двата фундаментални ескалатора, действащи във вселената.
Първият - низходящ, при който от сингулярността, разглеждана като бяла дупка,идеите снизхождат до материалния свят, чрез преход от състояние на суперсиметрия към асиметрия, причинена от процесите на охлаждане /Уайнбърг, Глешоу, Салам и др./. И вторият - възходящ, при който през входовете на черните дупки се достига до пълна компактификация на материята и привеждането й от състояние на асиметрия към тотална суперсиметрия и в крайна сметка до ейдосите на Платон, т.е. до първичния бульон на идеалните същности /Чандрасекхар, Пенроуз, Хокинг и др./. Двата ескалатора определят т.нар. Deus ex machina - играещ ролята на суперхипоталамус на вселената.
Интересната е тезата, че вярата е сила, която винаги генерира Егрегор, представен от Матрица, т.е. презентиращ индийската Мая.
Втората теза е, че сме проекция - холограми на интелигентен лъч, което ми се вижда много интересно прозрение, защото самият аз имам автентично преживяване, доказващо именно тази теза.
Поздравявам те, Из, за смелостта да навлизаш в толкова трудна материя и да боравиш с лекота с нея, поднасяйки интересни мисли и виждания, които могат да обогатят всеки читател на текста ти, както обогатиха и мен!
Весели празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Приятна вечер и хубава неделя!