Все по-трудни стават мислите ни в последно време. А като че ли ни е нужно само едно – да си припомним, че сме българи. И макар и попаднали в тресавището на времето да изпратим по живо по здраво самозванците службогонци.
„Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни драматургия, интерпретираща социално явление, зародило сеоще след Освобождението и станало с времето неизтребимо. През годините метаморфозите на този кариеризъм имат различни и много ярки проявления. Амбицията за власт става все по-силна, а корупцията – част от всичко това.
Модерните науки по управление на човешките ресурси определят кариерното израстване като добре обоснован процес на личностно развитие. Но те, същите тези науки, пропускат, че по нашите балкански географски ширини науките не са съвсем науки, а практиката им не е съвсем добра.
Разбуненото време ни подсеща, че трябва по-често и по-настойчиво да се обръщаме към онези наши съвременници, които са имали достатъчно акъл, сила и смелост да мис ...