За обичта и още нещо

След всяко заспиване и идващото неизбежно събуждане, очите ми говорят за любовта. Защото и денят е обич, и глътката кафе е от привикването с обич, и отиването на познатата до болка работа е от обич, защото ще вземем заплатата, макар и малка... И децата в училище, от познато задължение се опитват да разбират текстове от много старо време....

И те ходят на работа, ала техният свят е друг, и романа "Под игото" им е труден и някак чужд. А приемат като каторга заучаването му. И там има любов,текстът е за любовта, която движи света, но те не я разбират .....Аз съм Рада, а ти си той-Огнянов....Свян и прегръдка. Вечност. Има ли значение с какви имена ще ги наречем, когато сърцата трептят?!.....Дори вятърът мълчи.

Но децата, ....обяснетете по-просто на младите, как да харесат, как да се докоснат до онзи свят!.... Те са достатъчно умни.

Макар закърмени с новите технологии.И с друго мислене... Ала различават доброто от злото, истината от прикритостта.Любовта между деня и нощта е ясна за всеки. Едно нежно детско сърчице ще разбере!

Нека да бъдем по-снизходителни към младостта!