iren5 (Ирен)
1055 6113
5.03.2016 г., 19:49 ч.

За прошката 

  Есета » Лични
1839 1 7
1 мин за четене

    Някъде бях чела, че да простиш означавало  никога повече да не отвориш дума за това, което те е наранило  /думи, случка, ситуация, действие или др./. Може би има нещо вярно  в това,  но някак  според моите  виждания и разбирания  към днешна дата не мога да се съглася. Човек би могъл никога да не говори за случилото се, но то да го изяжда от вътре и да не е простил. Да простиш  според мен означава едно - да можеш да мислиш, да разсъждаваш и да говориш за случилото се без болка, страх и самосъжаление. На всеки му се е случвало да бъде наранен или предаден... И всеки от нас волно или неволно понякога е наранявал и предавал. Другиго или себе си. По-голямо ли е предателството ако предадеш близък човек от това да предадеш себе си? А често изборът ни се състои точно в това – дали да предадеш себе си или да не оправдаеш нечии очаквания. Няма що – чудесен избор! Би трябвало да избереш себе си и да следваш твоята същност и близкия, именно защото ти е близък да те разбере... Да ,ама не... Не винаги е така. Та за прошката ми бе думата. Защо не прощаваме? На себе си и на другите? Защото искаме да се самонакажем? Или искаме да се изживяваме като жертва? Или ни се иска другия да бъде наказан? Някъде из между тези въпроси е истината. Всеки  ако се замисли и желае, може да да я намери за себе си. Въпрос на избор – избираш да си щастлив и свободен, признавайки, че си грешен, като всеки друг и осъзнавайки, че си сгрешил се опитваш да се промениш или... Или? Избираш да наказваш себе си и околните за това, че сме хора – несъвършени. Ти избираш! 

 

18 февруари 2015 

© Ирен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много още може да се изпише за прошката. Още повече, че мислите около нея ги пречупваме през собствени случки и събития.Прошката, често е решение да поемем лична отговорност за възстановяване на собствения си вътрешен покой.А че безполезни контакти не ни трябват - споделям.
  • Защо не прощаваме? Защото може и да не искаме да простим. Понякога, дори и да сме преживели и преглътнали всичко, не желаем повече да познаваме Онзи/Оная, защото сме решили за себе си, че безполезни контакти не ни трябват. "Да простим" не означава, че трябва да продължаваме да живеем все едно нищо не се е случило, за да покажем колко сме великодушни, добри и т.н. пози, а да продължим по начина, който приемаме правилен за себе си.
  • Добре, Ан ще се старая да пиша така.
    Лена, Ана, благодаря! Лена, защо смяташ, че ми трябва разрешение за да простя някому?
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Вълнуваща тема. Същите въпроси и разсъждения и при мен. Ще допълня нещо - за да простим на някой, е нужно и той да позволи да му бъде простено...може би...
  • Ан, често човек приема някакви събития твърде лично. Вярно, че той /човекът/ е центъра, на своята собствена вселена, но забравя /или му се иска да бъде/ че не е център на Вселената на останалите хора. От там пък усеща някакви заплахи за собствения си комфорт, които често не съществуват никъде другаде освен в собствените му мисли.Да простиш на този, който много те е наранил всъщност е най-добрият подарък, който можеш да направиш на самият себе си, защото себе си освобождаваш от негативни мисли и чувства.
    Мисана, едва ли има някой, който да се обижда на Единното информационно поле (ЕИП) Всъщност може и да греша... има хора, които проклинат съдбата си път тоооо.... май е едно и също. Но Човек отворил съзнанието си и виждайки по този начин нещата би бил благодарен на ЕИП /съдбата/ за уроците, които му поднася.
  • Наричат го Единно информационно поле (ЕИП). Станислав Лем го представя като океан, бълващ мисъл-форми в "Соларис". Каквото и да е То, е толкова могъщо, че всичко що срещаме под небосвода се явява негов Пратеник за нас, включително и най-близките хора, с които сме обградени. Всичко се извършва по негова воля и промисъл. Хората и съществата, провеждащи волята му са само негови марионетки. Следователно не на тях трябва да прощаваме, защото не са реалните носители на вина, а на Него. Така въпросът с прошката е кардинално решен. Защото и ние сме елемент на ЕИП. А един елемент не може да дава прошка на цялото. Благодаря ти, Ирен, че с интересното си есе ме накара да поразсъждавам!
Предложения
: ??:??