Летя. Летя в безоблачното небе. Летя като птица. Не, аз се нося в небето по-бързо от птицата, но не и толкова грациозно и ефирно. Усещам тежестта на времето, сякаш тонове метал са стоварени върху мен.

            Колко малки са всички долу. Гледам ги отгоре и ми изглеждат смешни малките им размери. Но знам, че и аз, погледната отгоре, също съм толкова малка. Но нищо, нека и аз веднъж да се присмея на другите за техните лилипутски размери.

            Летейки с моите красиви, но тежки криле, виждам колко красива е девствената природа отгоре. Но толкова рядко я срещам, че ми се доплаква. Натъжих се заради нехайството на себеподобните си. Защото голям част от тях все още не осъзнават каква вреда нанасят на природата. А тя всеки ден ни напомня за себе си с многобройните катаклизми. Пожари, земетресения, торнадо, цунами… Нима природата не крещи за помощ? Не ни ли призовава да спрем да я нараняваме? Но не всички от нас чуват нейния зов за помощ. Не осъзнават ли каква вреда нанасят на Майката Природа? За тези хора сякаш „здравето” на природата не е от значение. За тях са по-важни парите и властта. Материалисти, кариеристи, егоисти… алчни за власт! Но над какво ще господстват, ако унищожат природата? Защото тя ни дава всичко – храна, вода, подслон… Страхувам се от мощта на Нейно Величеството Природата. Страхувам се от унищожителната ù сила. Прекланям се пред невероятната ù красота и великата ù мощ. Защото обичам природата! Знам колко я боли, когато я нараняваме. Знам, че тя ни отмъщава, заради нашето човешко безразсъдство и безотговорност!

            Летя… Летя сред белите пухкави облаци. Тук, горе, е спокойно и тихо. А там, долу, е шумно и всички работят. Работят, затворили се в малки четиристенни кутии, наречени офиси. И работят… Но какво? Може би повечето от тях не знаят. Обаче продължават да се трудят като пчелички.

            А тук, горе, аз съм свободна да правя каквото си пожелая. Нямам работно време, нито вечерен час. Аз съм свободна! Защото тук нямам отговорности и задължения. Но не, мен не ме плашат отговорностите. Може би аз имам много повече задължения и отговорности от всички мои връстници. И това е така, защото възрастните ми имат доверие. Защото знаят, че всяка поставена от тях задача ще бъде изпълнена. Защото съм отговорен човек! Свободна съм , защото покрай мен няма никой, който да ме товари с проблемите си. И без проблемите на другите, аз съм много тежка.   

            Но някои от нас разбират свободата като „свободия”. Повечето ще кажат, че това са две едни и същи понятия. Но не е така. Свободата е състояние на духа. Всеки от нас е свободен! Всеки има право на избор! А правото как да живеем само по себе си е свобода! Но ние по някакъв изкривен начин усещаме свободата, само когато нарушаваме установените правила.

            Летя… Летя в безоблачното небе. Летя свободна като птица. Но изведнъж усещам, че губя контрол – вече не съм толкова високо. Хората на земята стават все по-големи. Поглеждам встрани и виждам своите тежки криле. Не, това не са криле на птица, това са крилата на самолета. Ето защо се чувствах толкова тежка! Самолетът се приземи. На летището има толкова много хора – като теб, като мен. Те обичат природата! Хора – свободни! Летейки в своето въображение безспир и посока – като теб и мен!