nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
1.06.2017 г., 15:13 ч.

За раздялата - с любов 

  Есета » Любовни
1356 1 1

Нагледала съм се на раздели в този живот.
Толкова хора, които си тръгват.

И всеки оставя по нещо различно.
Понякога болка. В повечето случаи.
Заради липсата, която се създава.
И едно присъствие, което 
от някои избледнява, 
а от други става все по-силно с времето.
Няма разбити сърца, щом си тръгне някой обичан.
Има разбито его.
Като че ли това боли.
Чувството, че си отхвърлен.
Че вероятно не ти вярват достатъчно,

за да споделят нещата от живота си с теб.
Че не си на първо място (причините са второстепенни).
Его.
Него лекува времето.
Но над нещо друго времето власт няма.
Любовта.
Защото сърцето продължава да обича и в раздялата.
Здраво, отмерващо с пулса си едно име, непокътнато.
Иначе каква любов е?

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

От известно време мислех по това. И търсех начин, и точните думи, за да го напиша сбито, без много сантиментализъм, нито излишни описания, вече така добре познати като изживяване на всеки един. Мисля, че предадох идеята. Моята. Четенето е за вас.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сбогом с любов ☺
    Ами всеки си има своята уж важна причина. Пустото его е в основата на повечето раздели, а и на болката след това. Ние не тъжим за човека, а себе си оплакваме. Изоставени, изгубени и необичани се чувстваме. Мазохистично се интересуваме от другия му живот. И за какво? Ще се радваме ли, ако е щастлив? Как ли пък не! Някой да ми даде снайпер и хуманно да го отърва от цялата тази любов и да се свърши, че и аз най-после да спя спокойно 😊💜
Предложения
: ??:??