slan4ogled (Радослава Антонова)
801 2085
15.10.2010 г., 12:15 ч.  

За срещите, белязали живота ни 1 

  Есета » Философски
4513 1 8
1 мин за четене

    През отделните етапи от живота си ставаме близки с различни хора. С някои от тях пътищата ни се разделят, за да се съберат след време отново. С други се разделят, за да не се съберат никога...

  Понякога, за дълъг период от време сме много близки с някого - обединява ни една кауза, уважаваме се, споделяме общи интереси, вдъхновяваме се взаимно...Но годините си минават една след друга, развиваме се, постепенно се променяме много и двамата. Ставаме конкуренти в работата си, или заживяваме в различни градове, или се случва нещо, което ни скарва. Причините може да са безброй. Или просто начинът ни на живот, на мислене, на чувстване се е променил; приоритетите и ценностната ни система - също. Продължаваме да се виждаме от време на време и да се чуваме по телефона, но вече не е същото, химията се е изпарила, магията е изчезнала...

  Понякога срещаме някого за малко - във влака или в междуградския автобус; запознаваме се, докато сме някъде заедно на почивка, или се налага да работим съвместно за известно време. Но тези хора ни дават толкова много, или ние на тях, или взаимно. Понякога имаме чувството, че Бог ни ги изпраща, за да ни дадат отговори на въпроси, които отдавна си задаваме, да ни "отворят" очите за някои неща или за да ни помогнат да променим живота си.

    Има други, с които години наред поддържаме хладно приятелство, не намирайки много теми за разговор, разминавайки се в много неща. Но с годините се променяме, трупаме опит и впечатления, постепенно намираме общ език, сближаваме се.

  През определени интервали от живота си срещаме едни и същи хора, с които още в началото " не сме си паснали" и продължаваме да се препъваме взаимно в думите и действията си. Както се казва " масло и вода не се смесват".

  В живота си човек среща много и най-различни хора. С едни от тях се сприятелява, с други - не, с трети просто се разминава във всичко. Нищо в живота не е случайно! Срещите ни с определени хора - също. Важното е да научим уроците, които тези срещи ни дават; да извлечем поуките, които ще ни помогнат да променим живота си; да развием умението да разбираме по-добре онези, които тепърва ще срещаме...

© Радослава Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ивета!
  • Есето е добре обмислено и е хубаво!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Хареса ми! Като мисли и състояния,поведение ми са познати и ясни, но когато и друг го напише, и аз го прочета...се кефя и замислям много повече!Поздрави!
  • Много хубаво есе, браво!
    ..и често тези случайни срещи с непознати променят напълно живота ни. (:
  • Благодаря ви, радвам се, че споделяте начина ми на мислене!
    Съгласна съм, че има още какво да се желае; есетата, които публикувам тук са по-скоро фрагменти. Но както казва поета - " въпрос на време е" да се дообработят...
  • Аз също харесах есето ти. Допадна ми мисленето ти.
    Поздравления
  • Хареса ми есето ти,Радослава! От всеки човек може да вземем по нещо, от всеки да се поучим.
Предложения
: ??:??