Oct 15, 2010, 12:15 PM  

За срещите, белязали живота ни 1

4.8K 1 8
1 min reading

    През отделните етапи от живота си ставаме близки с различни хора. С някои от тях пътищата ни се разделят, за да се съберат след време отново. С други се разделят, за да не се съберат никога...

  Понякога, за дълъг период от време сме много близки с някого - обединява ни една кауза, уважаваме се, споделяме общи интереси, вдъхновяваме се взаимно...Но годините си минават една след друга, развиваме се, постепенно се променяме много и двамата. Ставаме конкуренти в работата си, или заживяваме в различни градове, или се случва нещо, което ни скарва. Причините може да са безброй. Или просто начинът ни на живот, на мислене, на чувстване се е променил; приоритетите и ценностната ни система - също. Продължаваме да се виждаме от време на време и да се чуваме по телефона, но вече не е същото, химията се е изпарила, магията е изчезнала...

  Понякога срещаме някого за малко - във влака или в междуградския автобус; запознаваме се, докато сме някъде заедно на почивка, или се налага да работим съвместно за известно време. Но тези хора ни дават толкова много, или ние на тях, или взаимно. Понякога имаме чувството, че Бог ни ги изпраща, за да ни дадат отговори на въпроси, които отдавна си задаваме, да ни "отворят" очите за някои неща или за да ни помогнат да променим живота си.

    Има други, с които години наред поддържаме хладно приятелство, не намирайки много теми за разговор, разминавайки се в много неща. Но с годините се променяме, трупаме опит и впечатления, постепенно намираме общ език, сближаваме се.

  През определени интервали от живота си срещаме едни и същи хора, с които още в началото " не сме си паснали" и продължаваме да се препъваме взаимно в думите и действията си. Както се казва " масло и вода не се смесват".

  В живота си човек среща много и най-различни хора. С едни от тях се сприятелява, с други - не, с трети просто се разминава във всичко. Нищо в живота не е случайно! Срещите ни с определени хора - също. Важното е да научим уроците, които тези срещи ни дават; да извлечем поуките, които ще ни помогнат да променим живота си; да развием умението да разбираме по-добре онези, които тепърва ще срещаме...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...