Може ли човек да се повтаря? Да повтаряш стремежите и мечтите на всеки преди теб, на всеки около теб, на всеки, който поне за секунда се е замислял. Човек си мисли може ли да състави правилно изречение, ако липсват всички съставни части, които са му нужни. А може ли да подреди добре живота си, ако липсват всички онези малки детайли, които да го правят красив?
Мисля – съществувам! Ха! А: действам – живея? Винаги сме се борили за свобода. Тя – „свободата” бе така вулгарно изнасилена, като понятие, че рядко вече можем да я дефинираме ясно и точно. Няма да говоря за свобада и свободия, няма да споменавам за борби за свобода. Свободата в рамките на демокрацията, също толкова фалшива, колкото свободата в онзи „другия” режим, звучи не само като химера, не само като една хиперексплоатирана празна дума, но и като вид подигравка със самата идея за свобода.
Няма и да си задавам глупави риторични въпроси, толкова глупави, колкото глупав би бил един патос говорещ за, от името, и в името на „свобода ...