Свободата
Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага,
с които Бог дарява хората.
Мигел де Сервантес („Дон Кихот“)
Мисля си, дали наистина свободата трябва да се чака, като дар от Бога. Или само с чакане няма да я бъде. Ценна е, да. Някои са готови да жертват живота си за нея. Други не. Според Н. Островски, най-ценното у човека е неговият живот. Помня тая мисъл от монолога на П. Корчагин. Дали е така? Всеки има своя подредба на ценностите си. Сам я избира.
Дали са щастливи бившите танцуващи мечки в „Четири лапи“ над Белица в заградени площи от по три-четири д/ка, където се радват на условната си свобода? Горските парцели са със солидни огради от здраво бетонирани мрежи, за да не могат да изравят дупки под тях и напуснат резервата. Пълната свобода им е забранена. А може би те не се и стремят към нея. В Добринище живееше един мечок в клетка. Затворили го от малко мече в нея. Една нощ изрил под клетката и хванал гората. След няколко дни се върнал пак в нея, да търси храна. И там си останал до края на живота си. Беше разбрал, че е неспособен да се справи със свободата си. Беше направил своя избор. След бягството му клетката вече беше с два ката решетки. Живя около 25г. Негови събратя, внесени от румънски развъдници, бяха пуснати из гората. Целта беше да се подсили популацията и да обновят гените на нашите кафяви мечки. Четири дни след разселването една от тях слезе в Якоруда и започна да обръща кофите за смет по улиците. Не се боеше от хората. Убиха я, защото хората се бояха от нея. А Гошо живя в Добринище четвърт век. В клетката. Сам. Където избра...
Добри също бил малко мече някога. Мургавият му стопанин палел огън, слагал отгоре ламарина и когато се нагорещявала добре, го дърпал за повод и го мятал върху нея. А брат му през това време скрибуцал на гъдулка. За да не изгори и четирите си лапи, Добри се изправял на задните. Помагало и придърпването на въжето за халката на носа му. После повдигал ту едната, ту другата си лапа и така намалявал болката на задните си лапи поне за малко. И това продължавало всеки ден. Привиквал. Само като чуел гъдулката, вече сам се изправял на два крака и периодично прехвърлял тежестта си от единия на другия крак. Макар и без гореща ламарина. Май циганите са открили условния, а и безусловния рефлекс преди Павлов и кучето му. Сега Добри е в „Четири лапи“ – „свободен“ в рамките на три декара. Даже е късметлия. В неговия парцел има диви малини! Защо ли не ги поглежда? Вече е старец. Козината му е посивяла. Но не е сляп. Стар е, но е енергичен. Защо не се радва на голямата площ, с която разполага? А утъпква все по-усърдно къса пътека – от мрежата, покрай която минават посетители, до един електирически стълб. Тя е дълга около пет метра. Това е дължината на повода, с който са го връзвали за крушата в двора на циганина. Всеки път когато тръгвал към гората, на петия метър той го дърпал за носа. Но Добри не спирал да опитва. Въпреки болката. Сега няма повод. Няма я и халката на носа му. Но усещането, че ги има е толкова силно! Непреодолимо е. Той е безвъзвратно роботизиран. Изгубен е за свободата. Дори за условната свобода. А свободата винаги е условна в рамките на някакви параметри. Интересното е кой ги задава. Ние или някой друг?
Някои хора ги водят за носа, други са зад железни завеси, трети просто са моделирани по калъпа и се придържат към него... А има и свободни – преодолели въображаемите поводи, набиваната в ушите им музика, навика да имат наготово пълна копанка. Свободата е състояние на духа. Човек може да лети духом, макар и прикован на легло. Може да пише стихове, макар и да не може да говори. Може да пише музика, макар и да не чува. Тялото може да бъде подчинено, дори унищожено. Свободата на духа е въпрос на избор.
© Красимир Тенев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Тялото може да бъде подчинено, дори унищожено. Свободата на духа е въпрос на избор." Но да знаеш Краси, трудна работа е... Поздравления за есето!
-
Свободата, може би се римува с мечта! Имагинерно - фатамурганствана... Кой е свободен? Кои са лостовете на Свободата!?
Има ли свободни? Материално или духовно?
Къде е инкубаторът на антипода на Свободата?
В античният свят, Атина, Спарта , робската институция има друго измерение... " Говорящите оръдия на труда" са тук , но в други измерения и в друга същност... От моята бедна житейска практика, мога да обобщя само едно!
Свободата е най - възвишената клетка на разума! Дори да сме бедни, голи и боси!
Дори да не искаме, да не можем...
Свободата ни изпълва, като мечта, като свят, като истина, като... -
Да, в Уставите няма демокрация. Най-старшият командва, всички изпълняват. И дори не коментират, камо ли да гласуват решенията му. Няма свбодни хора, казваш. Подсети ме за един монолог. "Кой бил казал, че свободата не се давала, а се земала? Глупости. Някой глупец го казал. Свободата не се дава и не се зема. Свободата се налага с остър нож на несвободните - от други несвободни. И вече не е свобода. Защото нема свобода... Но що е това свобода? Знае ли някой?... Когато устата ти е пълна - с ляб, злато или ракия, или власт, - не мож' да приказваш за нищо. Не мож' и да мислиш за нищо..."
Това са размисли на Клуньо, гл. герой на Георги Божинов, от "Калуня-каля", когато вече е станал самоуправник на един вилает. -
Свободата е относително понятие. Свободни хора няма. В казармата имаше три команди- ,,равнис", ,,мирно" и ,,свободно" и какво от това... Така е и в живота. Може би щяхме да сме свободни до някъде, ако го нямаше земното притегляне. Много интерсно есе. Поздравления, Краси!
-
Чакам новата тема за следващия кръг от конкурса за есе, която да поставиш, Майсторе. Още веднъж - поздравления!
-
И все пак не е ли свободата просто една илюзия, засега планетата Земя е нашата клетка, само дето не можем да си разделим парцелите
-
Честито, Майсторе! Радвам се за теб!
-
Честито първо място, Майсторе!
-
Обществото винаги ще ни моделира. Няма как, човека, без други хора, просто не може да го има. „Мечките“ като че ли са по-свободни от тъмничарите си „Свободата на духа е въпрос на избор.“, но невинаги можем да вземем този избор, единствено това е тъжното...
-
Да не става въпрос за "Сънчо"-баба не чувам убаво веке
-
Осъзнаването на свободата е твърде неприемливо занятие за много индивиди. Осъзнаването означава действие, което води до значителен дискомфорт и промяна на стереотипа.
Много добро есе. Благодаря, че провокира мисълта ми, Тенев! -
Имах предвид друг потребител, Вятъречи.
-
Извинявам се, че съм нарушил добрия тон и правилата на сайта! Нищо злоумишлено и лично нямаше - споделих това, което ме вълнува и считам за важно. Мен лично ме интересува всяко мнение, независимо дали е положително спрямо мен или не.
-
Много ми хареса!
-
Благодаря!
-
Супер
-
Препоръчвам,защото харесвам есето!
-
Един потребител май си мисли, че върховна проява на свобода е да наспамиш някой редактор и да му напишеш ниска оценка, в контраст с тези на останалите, но не знае че в такива случаи оценката му касае най-вече собствената му сензитивност. И вероятно не чел гл. 3 чл. 5, ал. 3 от Правилника на сайта.
Да, Вятъречи, няма равен старт. Равноправие не имало, няма и няма да има. Тоя свят си е такъв от сътворението му. Между първите хора не имало равноправие. Адам е бил господар на Ева, а синовете им не са били равнопоставени пред Бога. Той харесал повече даровете на единия...
Благодаря Лина, Росица, Ани, Пер, Георги! -
"Всеки има своя подредба на ценностите си. Сам я избира."
Подкрепям! -
"Свободата е състояние на дука и въпрос на избор." А какъв избор имат милионите хора, държани в невежество и заблуда - свободата им е отнета! А човекът, който иска да преодолее своите слабости, но не успява, въпреки че използва цялата си способност да избира, да твори, да лети..!!! Къде е неговата свобода? Също така е отдавна известно, че здрав дух има само в здраво тяло. Лошото здраве и увреждащия начин на живот силно ограничават ума и духа и също отнемат свободата на човека! Човек си мисли, че е свободен да прави каквото желае и да използва най-висшите си способности и да достигне най-висшите си постижения. Но колкото по "свободни" и по-способни стават хората, толкова по-труден и ограничаващ става живота! Днес крадците, хомосексуалистите, пушачите, прелюбодейците, егоистичните, егоцентричните се радват на голяма свобода и права. А честните, почтените, борещите се за добри каузи и постижения са ограничавани и притеснявани. На Левски и Ботев не им стигаше само свободата на духа!
-
"Свободата е състояние на духа. Човек може да лети духом, макар и прикован на легло. Може да пише стихове, макар и да не може да говори. Може да пише музика, макар и да не я чува. Тялото може да бъде подчинено, дори унищожено. Свободата на духа е въпрос на избор." Споделям. Есето много ми харесва. Поздравления и успех!
-
А не си ли мислил, че голяма част от водените за носа например може също да се чувстват свободни, защото това е техният избор. В твоите и моите очи може да не изглежда така, защото противоречи на нагласите ни, защото да речем не бихме избрали този път, но тези хора се чувстват комфортно поставени в това положение. Моментално, нашият бунт срещу това ни прави несвободни, въпреки, че сме избрали друг път. Свободата е освен възможността и умението да правиш избори и това, да зачиташ свободата на другите, въпреки, че ти не би бил свободен по техния начин.
-
Много добро есе! Уж за мечките разказваш, пък защо ли асоциацията е за свободата при хората?...
-
Това есе ме доведе до мисълта, че ако не осъзнаеш сам свободата си, никога няма да бъдеш свободен. Много приятно есе, хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
