25.08.2013 г., 14:22 ч.

За тебе бях... 

  Есета » Любовни
2354 0 0
1 мин за четене

 

      За тебе бях един от многото. Онези, които отхвърли. Ти, със своите карти поигра с мен, разтърсвайки из дъно душата ми. Разпокъса на хиляди парченца пъзела, който мислих че сглобих, когато ти дадох любовта си! Не исках нищо повече от това да бъдеш искрена с мен и да ме обичаш. Такъв, какъвто съм. Един обикновен... наивник, или може би глупак! Който беше готов да направи всичко за теб. Само и само да бъде близко, да те обича и прегръща. Да сподели времето, мечтите, желанията си... живота с теб. Онзи, който непрестанно да те милва и гледа в очите. Изгарящ от страст единствено и само по теб!

 Мислех, че си всичко за мен! И деня и нощта, и усмивката и въздуха! Всичко, от което имам нужда, за да бъда вечно щастлив!

С любовта си към теб се научих да летя. В облаците, пространството, в съня и реалността! И това беше изписано едновременно в душата и лицето ми!

Сияех, когато те виждах. Преливах от щастие, когато бе до мен. Гордеех се, че съм с теб! Ти бе всичко, от което имах нужда!

 Затова ти отвърнах така - безрезервно, откровено и чувствено отворих душата си! Дадох всичко, което имах - цялата ми любов бе само за теб! Ти бе моята награда за времето, което толкова дълго съм чакал...

     Но вече разбрах... Ти ми доказа, как за теб бях един от многото. Който изхвърли, за да приемеш следващия. Наивник, глупак или поредния, от който само да вземаш!

  Помни обаче - с любовта не си играй!  Ще дойде моментът, в който да почувстваш, какво е голямата болка! Онази, която изпитах аз, един от многото... които ти използва! 

© Сед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??