За тебе бях един от многото. Онези, които отхвърли. Ти, със своите карти поигра с мен, разтърсвайки из дъно душата ми. Разпокъса на хиляди парченца пъзела, който мислих че сглобих, когато ти дадох любовта си! Не исках нищо повече от това да бъдеш искрена с мен и да ме обичаш. Такъв, какъвто съм. Един обикновен... наивник, или може би глупак! Който беше готов да направи всичко за теб. Само и само да бъде близко, да те обича и прегръща. Да сподели времето, мечтите, желанията си... живота с теб. Онзи, който непрестанно да те милва и гледа в очите. Изгарящ от страст единствено и само по теб!
Мислех, че си всичко за мен! И деня и нощта, и усмивката и въздуха! Всичко, от което имам нужда, за да бъда вечно щастлив!
С любовта си към теб се научих да летя. В облаците, пространството, в съня и реалността! И това беше изписано едновременно в душата и лицето ми!
Сияех, когато те виждах. Преливах от щастие, когато бе до мен. Гордеех се, че съм с теб! Ти бе всичко, от което имах нужда!
Затова ти отв ...