Търся го. Цял живот. От както се помня…
Търся го. Под дърво и камък. В гори тилилейски. През девет планини в десета…
Търся го. Бясно и отчаяно. Безнадеждно и безразсъдно. Съзнавано или не съвсем. Въоръжена до зъби с оптимизъм, препасана с веригите на търпението.
Търся го. Като златната рибка. Като четирилистна детелина…
Търся го. Сред тълпата. Всеки се блъска, навира се с нахалното намерение да пъхне пръст в душата ми, да я изстиска като мокър парцал, след което победоносно да я простре на жълтите страници на някой квартален всекидневник със съмнителна репутация, натрошавайки наситно остатъците от полунапразни надежди.
Търся го. Не спирам да си поема дъх, скачам високо над проблемите, залагайки душата си като единствена разменна монета, за да угодя на екстремното си желание да го намеря където и да е.
Продължавам да търся поне една причина, за да определя някого за носителя на Ордена на собствената ми съдба, да му прехвърля отговорността от избора, но намирам двайсет други, които ме ра ...