manipuliram (Манипулирам)
124 949
13.11.2013 г., 21:28 ч.

За виртуалната любоов... 

  Есета » Любовни
3441 0 18
3 мин за четене

За виртуалната любов…


Провокирана от „Откровения“ и живеещите в сайта съдби на творци, една мисъл не ми дава мир и покой. Какво означава да обичаш виртуално, без да познаваш човека, без да знаеш нищо за него, какво обича, какво не обича, за какво се ядосва или пък страда…?!

Силата на словото е в състояние да ни накара да си създадем мечтания профил на идеалния за нас човек – нашата сродна душа. Заживяваме бавно и мъчително с думите, написани от него, започваме да четем между редовете, трескаво задавайки си въпросите на живота… Чакаме написан ред, влизаме по стотина пъти дневно, за да проверим дали сродната душа е усетила нашето присъствие, крием се, после се трием и после пак се изрисуваме…

 Защо го правим? И какво не намираме всички ние в реалния живот, че се налага да създаваме мечтаните души и да ги материализираме под формата на поезия? Дали пък, защото поетите – творци са крехки създания, които трудно се вместват в прагматичния начин, по който е устроен света, трудно намират себе си в оцеляващото ежедневие и остават завинаги неразбрани от околните?!

Може би мотивите на всеки един от нас са различни, но едно е вярно и то е, че разкъсващата до болка нужда от внимание и любов ни провокира да я търсим по възможно най-неприемливия начин – без познаване,  без докосване,  без физическо изживяване, просто виртуално, пък било то и възвишено като поезия!

В същото време дълбоко осъзнавам, че статистически е възможно две загубени души да се намерят точно тук и виртуалното изживяване да се трансформира във физическо, но с цената на какво? Хората така сме устроени, че често физиката е решаващ фактор за пламването на любовта и една евентуална жива среща дали пък няма да развали магията ?! Магията, която в момента осмисля ежедневието ни, кара ни да се чувстваме специални, нищо че май е наужким…

Независимо какви коментари бихте оставили под писанието ми, знам едно и то е, че Людмила Билярска е съвършено права, за което ù благодаря:


Виртуално обичаме.

Виртуално понякога мразим.

Виртуално се срещаме.

Виртуално си даваме път...

Виртуални раздели.

Виртуални надежди отново.

Виртуално е уж...

А душите - реално болят.

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98399

 

© Манипулирам Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напротив.Не съм се и опитвал да я впечатля.Както казах по-долу всичко е във въображението на човека.
  • Ей, лоша работа.Дошла е с куфарите...Явно си я впечатлил .
  • Не ме е страх.Ще стоя настрани от всякакви интриги.Пък и не е като да дойдат на вратата ти.
  • Хей, Мъртвецо Внимавай и тук.По-страшно е и от ФБ.То са двойни самоличности, то са триъгълници къде любовни, къде нещо друго...И жертви не липсват
  • Доста закъснял е моят коментар. Но все пак ще кажа това ,което мисля за виртуалната любов. Според мен тя си е ''виртуална'' в пълния смисъл на думата. Влюбвате се в измисленият образ в главите ви. Измислен герой... Измислен идол... Но явно някой хора имат нужда от, този ''наркотик''. Но щом няма жертви не е страшно. Аз лично много си изпатих от една жена ,която реши ч,е е ''влюбена'' в мен виртуално. След този случай напуснах Фейсбук.
    Но с образа ,който си изграждам в Откровения със сигурност вече няма такава опастност.
  • )) преди виртуалните гларуси да се любят имах предвид, а не да се самоизпапкват )) Как само ти хрумна, усмихна ме ))
  • Благодаря, Стамена. Съгласна съм, че емоцията си струва, но човек трябва да е доста балансиран и наясно със себе си, за да знае кога да спре. Обширна е темата, хрумват ми и други гледни точки...Като например, че статистиката сочи, че все повече се увеличават щастливите бракове от интернет запознанства Може би това ще е бъдещата рецепта за щастие. Хората имат предостатъчно време да се опознаят преди да изконсумират връзката си. Поздрави от мен!
  • Хубави разсъждения М и много верни. Написах стих по тази тема, който ти коментира в Фб - "Раних тишината". Главната ни нужда е да обичаме и да бъдем обичани. Когато това липсва в живота ни, в ежедневието ни, ние подсъзнателно търсим обект, заради нуждата. Появява се някой, който в дадения момент вибрира на нашата честота, докосваме се и нуждата вече не е подтисната, тя се изразява навън. Ние се влюбваме в самите нас(колкото и егоистично да звучи, човек по природа си е егоист, егото както ни пречи, така и ни съхранява, зависи как го ползваме - ние него или то нас ) другия е огледало, той просто ни отразява - било емоция, чувства, сън ,заблуда...всичко. И ние сме огледало за него. Той се явява като повод за да видиш всичко което е в теб, да се докоснеш до Себе си(ние много често забравяме за себе си), а има толкова красота в нас. За това тези мигове са магия за нас и трябва да ги уважаваме и благодарим за тях!
    Поздрав М!
  • Чо, не звучи никак налудничаво даже.Абсолютно си прав, че подобни връзки, дори и физически такива скрепяват семейните отношения.За мъжа не знам, но жената в семейството става някак си по-малко сприхава и дребните неща, които са я дразнели вече не ги забелязва. Дори е повече любвеобвилна, но не защото изпитва вина, а защото си представя, че това е другия човек ))). В крайна сметка и двамата от семейството са щастливи. Айде много да не задълбавам, че темата е адски дълга и ще трябва да влезем в сферата на психологията. И аз те поздравявам!
  • Имам близък роднина, който е семеен и не страдаше от никакъв дефицит, но "успя" да се влюби силно в една виртуална жена. Пламна невъобразима любов между двамата, която ги обогати допълнително. Те си пазят семействата, въпреки всичко. Такава любов понякога е катализатор за по-стабилни семейни връзки, въпреки че звучи налудничаво.
    Поздрав, М!
  • Ти си умно момиче, сигурна съм, ще разбереш: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=259687 Не бързай да зачеркваш постигнатото където и да се намира то Любовта Е.
  • Тук направо вече си е като форум. Дани - "Получи се нещо като десетте божи заповеди, но това е случайно" - няма нищо случайно.
    Не може да се обхванат всички възможни варианти може би.Различни хора , различни съдби. Няма истина, която да е валидна за всички. Зависи и от възприятието - ако под любов човек приема някаква страст и влюбване между мъж и жена е едно. А ако се говори за любов, обич в по-широк план - за човек. Може ли в интернет да заобичаш някой и да мислиш за него , за неговото добро, да го усещаш като много близко същество и да ти абсолютно все едно - дали е мъж или жена, дали е на 18 или 118 години?
  • Браво на теб! Кратичко, истинско и вярно. А Людмила е повече от невероятна с огромно сърце.
    Христина Мачикян написа нещо по темата тези дни, не смея да го копирам, защото още го няма тук, дано го пусне "Не ме кани на среща" се казва. Също много реално.
    "...едно е вярно и то е, че разкъсващата до болка нужда от внимание и любов ни провокира да я търсим по възможно най-неприемливия начин..."
    Беше ми интересно и с коментарите. Аз просто те поздравявам
  • Ех, Дани, Дани,"6. Виртуалния образ се проектира само в твоето въображение и то изгражда удобно нещо толкова съвършено и прекрасно, че не можеш да се разделиш с него никога - нито насън, нито наяве" - а когато този "виртуален" образ всеки божи ден е 8 - 10 часа до теб, дали може да се откъснеш от реалността? Затова всичко, което съм публикувал е плод на тази дива реалност и смятам, че М. е много права относно физическото изживяване ... Поздрави!
  • Нямам намерение да ви обяснявам колко лесно се случва! Нали? Всички, които сте тук, знаете! Ако има някой все още незнаещ и на него ще му се случи! И нямам намерение да ви обяснявам как се случва! Само ще кажа кое според мен е ЗА нея и кое е ПРОТИВ.
    1. Невероятно усещане - далеч по-силно от това, което може да ти се случи в реалността!
    2. Нито един бънджи скок или рафтинг не може да се сравнява с отделения адреналин срещу всички ендорфини, които отделя нашия мозък по време на една такава виртуална връзка!
    3. В повечето случаи тя ни извисява до неподозирани за нас висоти - дори хора, които никога не са се занимавали с някакъв вид изкуство, започват да го правят.
    4. Чувствата по време на една такава виртуална любов са толкова силни, че се откъсваш от реалността тотално и политаш там, където никога друг път не си бил.
    5. Едно страхотно предимство е, че ако си жена няма да переш мръсни чорапи или ако си мъж да понасяш едно вечно мърморене и постоянно недоволство.
    6. Виртуалния образ се проектира само в твоето въображение и то изгражда удобно нещо толкова съвършено и прекрасно, че не можеш да се разделиш с него никога - нито насън, нито наяве.
    7. Ако нещо не ти хареса, има бутон delete )))
    8. Като решиш, че вече ти е омръзнало, просто сменяш ника и това е - никакви отговорности!
    9. Здраво почесваш собственото си ЕГО ))))
    10. Не на последно място нета е като безкрайно ловно поле - можеш да повтаряш упражнението колкото пъти поискаш.
    Получи се нещо като десетте божи заповеди, но това е случайно. Тези десет точки не са всичките предимства, но всеки може да си добави още колкото поиска - зависи от въображението му.
    До тук беше ЗА!
    Сега следва ПРОТИВ!
    1. Виртуалната любов е ЗАПАРТЪК!

    eksplozia
  • Мдааа... болест ли е? Ама вярно е написано по темата, а то... ми май не е нещо много сложно. Всеки, който се застоява повече в нета има някакъв дефицит, който се опитва да запълни. Някои успяват, други - не. Важното е да не се самозалъгваш, а да си даваш сметка , че е така.
    Имам даже и стихо по темата доста недодяланко може би. Аааа може би няколко дори.
  • Анабел, с много обич го писах и към себе си, и към всички търсещи души на поети.Болно ми е за всички нас, самотни сме, дори нещастни...Живеем паралелен живот, нараняваме хората до себе си, за да величаем виртуално идеалните...Трябваше да го изразя тук с ясното съзнание, че вече ще бъда недолюбвана...
  • Мисля, че си много права - когато творецът не е крехко създание може би е нужна трансформация,независимо от цената - не бива да се живее само с магии в този немагичен живот!
Предложения
: ??:??