За виртуалната любоов...
За виртуалната любов…
Провокирана от „Откровения“ и живеещите в сайта съдби на творци, една мисъл не ми дава мир и покой. Какво означава да обичаш виртуално, без да познаваш човека, без да знаеш нищо за него, какво обича, какво не обича, за какво се ядосва или пък страда…?!
Силата на словото е в състояние да ни накара да си създадем мечтания профил на идеалния за нас човек – нашата сродна душа. Заживяваме бавно и мъчително с думите, написани от него, започваме да четем между редовете, трескаво задавайки си въпросите на живота… Чакаме написан ред, влизаме по стотина пъти дневно, за да проверим дали сродната душа е усетила нашето присъствие, крием се, после се трием и после пак се изрисуваме…
Защо го правим? И какво не намираме всички ние в реалния живот, че се налага да създаваме мечтаните души и да ги материализираме под формата на поезия? Дали пък, защото поетите – творци са крехки създания, които трудно се вместват в прагматичния начин, по който е устроен света, трудно намират себе си в оцеляващото ежедневие и остават завинаги неразбрани от околните?!
Може би мотивите на всеки един от нас са различни, но едно е вярно и то е, че разкъсващата до болка нужда от внимание и любов ни провокира да я търсим по възможно най-неприемливия начин – без познаване, без докосване, без физическо изживяване, просто виртуално, пък било то и възвишено като поезия!
В същото време дълбоко осъзнавам, че статистически е възможно две загубени души да се намерят точно тук и виртуалното изживяване да се трансформира във физическо, но с цената на какво? Хората така сме устроени, че често физиката е решаващ фактор за пламването на любовта и една евентуална жива среща дали пък няма да развали магията ?! Магията, която в момента осмисля ежедневието ни, кара ни да се чувстваме специални, нищо че май е наужким…
Независимо какви коментари бихте оставили под писанието ми, знам едно и то е, че Людмила Билярска е съвършено права, за което ù благодаря:
Виртуално обичаме.
Виртуално понякога мразим.
Виртуално се срещаме.
Виртуално си даваме път...
Виртуални раздели.
Виртуални надежди отново.
Виртуално е уж...
А душите - реално болят.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98399
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Манипулирам Все права защищены
.