Да бъдем добри можем винаги.
Времето, когато се ражда нещо ново, свързваме винаги с надеждата, че ние, човеците, ще бъдем по-добри. Но защо ли веднага след като си пожелаем добрите неща тази надежда се разпада на много и остри парченца? Та нали ние, човеците, които трябва да се съобразяваме със земното притегляне, трябва и да летим в своите си мисли. А сме все недоволни и ненаситни в това, което искаме да ни се случва. И забравяме или пропускаме да си спомним, че то, човешкото битие, е онова изживяване – тъй просто и сложно, колкото ние самите си го сътворим. Изживяване само наше и твърде лично.
Очаквания, въжделения и много желания – това са нашите искания към Бъдещето. Но твърде често не си спомняме, че то започва днес – сега и веднага, и се състои въпреки или заради самите нас. Пропуснатата част от него си остава за наша сметка и си я плащаме – независимо дали искаме или пък не.
Мъдростта на всички наши съждения е свързана с опитите ни да живеем и да се чувстваме щастливи по начин, ...