Заблудена бях
Колко пъти позволявах отново и отново да нахлуеш, като буря в живота ми. Да ме заплениш и след това да ме накараш да се чувствам ненужна! Макар да знаех всеки път, че така би станало. Но въпреки всичко живях в заблуда, с малка надежда за теб и мен! Позволявайки да ме нараняваш... Знаех много добре, че в деня, в който ми казваш, че имаш някакви чувства към мен... това ще е просто един мой желан момент! Също знаех и че на другия ден ти ще се държиш безразлично с мен, както и стана. Живях си с тази моя заблуда, че може би ме обичаш все още. И многократно ти позволявах да разбиваш мечтите ми, свързани с теб! Да пленяваш лъжливо отново сърцето ми и после да го захвърлиш някъде там самотно да страда! Но край, повече не бих ти позволила да ме заблудиш лъжливо... Знам какво искаш, искаш да чуеш моите любовни слова пред теб аз да разкрия, да се почувстваш желан и силен, и след това да ме захвърлиш като стара и ненужна вещ... Не бих ти позволила да си играеш с чувствата ми! Ако ли ме обичаш ти, ела, покажи ми любовта си. Но ако ли не, а просто ей така съм аз за теб, подигравайки се с моите чувства, тогава не се опитвай да нахлуеш отново в живота ми. Да ме нараниш и пак да избягаш няма да ти позволя... Не се опитвай повече да ме заблуждаваш с твоя двоен образ! Кажи ми сбогом и ме забрави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизабет Николова Всички права запазени
