Забрава
Забрава
Минало! Ден обикновен! Слънце, жега, тежък въздух! Забързани хора, сиво ежедневие! Вътрешно спокойствие, мир! Ден, най-малкото обикновен! Гръм, срутена сграда, хиляди жертви! Световен ужас! Покруса, викове, плач, детски писък, пламъци, дим, молитви! Стада от хора, бяг, улаха! Смърт...
Настояще! Нов живот, нов ден, свобода! Шумна улица, забързани хора, замислени лица! Многовековно дърво – спомени много! Останки от срутена сграда - безразличие, смях, музика, забава! Нова сграда, още една и още една... Стара сграда – мръсотия, изрисувани стени! Изоставен апартамент, тъмен коридор! Празна стая – мрак и тишина! Сенки от минало, избледнели спомени, призрачни ъгли! Зазидана врата, счупени прозорци, продрани пердета, прашни картини, стари мебели! Хаос – разхвърляни дрехи, мръсни чинии, счупена чаша, телефон, отворена слушалка! Студен паркет! Една жена, една душа – обреченост, безпомощност! Изстинали ръце, пресъхнали очи! Избеляла снимка – едно дете, забравено! Една съдба – хиляди забравени деца! Един световен ужас, забравен от години!
© Сашето Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
удивителните могат да са точки.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За самия текст - особено първия абзац ми вдъхна тъга... смърт... стада от хора, бяг, уплаха... Сякаш тези думи ми докоснаха сърцето и сякаш бях там и виждах това, което описваш. Искам най-открито да те поздравя за произведението, наистина е оригинално и много реално!