Nov 8, 2009, 1:05 AM

Забрава

1.8K 1 2

Забрава

 

           Минало! Ден обикновен! Слънце, жега, тежък въздух! Забързани хора, сиво ежедневие! Вътрешно спокойствие, мир! Ден, най-малкото обикновен! Гръм, срутена сграда, хиляди жертви! Световен ужас! Покруса, викове, плач, детски писък, пламъци, дим, молитви! Стада от хора, бяг, улаха! Смърт...

            Настояще! Нов живот, нов ден, свобода! Шумна улица, забързани хора, замислени лица! Многовековно дърво – спомени много! Останки от срутена сграда -  безразличие, смях, музика, забава! Нова сграда, още една и още една... Стара сграда – мръсотия, изрисувани стени! Изоставен апартамент, тъмен коридор!  Празна стая – мрак и тишина! Сенки от минало, избледнели спомени, призрачни ъгли! Зазидана врата, счупени прозорци, продрани пердета, прашни картини, стари мебели! Хаос – разхвърляни дрехи, мръсни чинии, счупена чаша, телефон, отворена слушалка! Студен паркет! Една жена, една душа – обреченост, безпомощност! Изстинали ръце, пресъхнали очи! Избеляла снимка – едно  дете, забравено! Една съдба – хиляди забравени деца! Един световен ужас, забравен от години!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съгласна съм с Дора. Многото удивителни правят текста по-жив. А за такъв философски текст трябва да има много точки, някъде и триточия, за да стане още по-философско и изразително.
    За самия текст - особено първия абзац ми вдъхна тъга... смърт... стада от хора, бяг, уплаха... Сякаш тези думи ми докоснаха сърцето и сякаш бях там и виждах това, което описваш. Искам най-открито да те поздравя за произведението, наистина е оригинално и много реално!
  • удивителните могат да са точки.

Editor's choice

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...