Жадно, човекоядно нощта прегриза гърлото на деня.
По небето за секунди се плисна алената карантия на залеза...
Тъмна кръв по бялата шия на безкрая пълзеше.
Кулминация - залез!
Въздухът трепти.
Мирише на кофи за боклук, неоново щастие и социална дистанция.
Мирише на Коледа някаква несъстояла се - като неполят 8-ми декември...
Alager com alager!
Замръзват мъглите нощем, успокоили мечтите си върху хладната кожа на времето.
Спирачният път винаги зависи от степнта на невменяемост.
По това време на годината, през лампа светят лампите в парка. Демони прескачащи се с палавите музи и ангели, пушещи преди последното си падане.
Усмивки в тъмни стаи. ...