26.05.2018 г., 14:02 ч.

Забравихме ли да говорим български? 

632 1 21
5 мин за четене

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • limeruna (Йоана)
    Интересни разсъждения. Вярно е, че освен за правилата, трябва да се оглеждаме и за смисъла, когато пишем, говорим, слушаме, четем. Но правилата, освен трудни преди да ги научим, са носител на информация, обогатяват езика. Относно океана от чуждици, там се чувствам като риба без перки Макар че, ако всички езици се слеят в един, тогава всички хора ще се разбираме чудесно - не знам кое е по-добре, богатството или всеобщността... езиците да са малки красиви цветя или всичко да се превърне в една „разбираемост“. По този въпрос такъв тип разсъждения могат да ни бъдат компас. И аз се възмущавам, когато някой твърде много набляга на правилата и забравя за смисъла.
  • sauronboab (Борислав Ангелов)
    Вероятно е така, но все пак поне малко противодействие на това явление не би било излишно. Българският език е достатъчно способен, поне да предложи разновидност на въпросната чуждица, преди да я въведе с пълна охота в официалното си обръщение. Между впрочем, защо това същото не става с не книжовните думи от български произход така лесно, както с чуждопривнесените? Ето, например, ако бях използвал "валидиран" вместо "окнижовнен", нямаше да възникне спора по - долу, относно неологизмите. Макар и това също да е неологизъм.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Държавата не може да спре навлизането на чуждици. Прекалено много нови понятия идват заедно с името си на английски или просто младежите се влияят от пътувания, филми и т.н. Аз току що публикувах научна статия за неологизмите в испанския език, дължащи се на политически, икономически и социални промени и мисля, че и българския език няма да остане изключение. Английският става все по доминантен в някои области.
  • Bezzhichen (Безжичен)
    OK. Не ми се коментира повече. Безсмислено е.
  • sauronboab (Борислав Ангелов)
    В конструкцията "по (какъв?) начин" няма сравнителна степен, за това и липсва тире. Кавички не са поставени, защото те обикновено означават разграничаване на автора от израз, използван от някой друг (или – изразяват известна степен на разграничение на пишещият от използвания израз). В случя използвам "окнижовнен" за да подчертая разграничение от действието по приемането на определени думи за книжовни и за това, не е използвана думата "книжовен".
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Първо няма тире в сравнителната степен, второ има нова дума, несъществуваща в езика, следователно е предложение на автора. В такъв случай би следвало да е в кавички, за да се подчертае този факт. Дори новите предложения на заслужили корифеи като Вазов, Балан, Богоров не винаги са приемани. Склонен съм да приема нови думи, но само след тяхното масово използване в известен интервал от време. Иначе тук, в "Откровения", има доста несполучливи, дори странни опити за нови думи. Особено в коментарите. Например "прекраснице" - ами това ми звучи като "мръснице", съжалявам, че съм толкова директен. Но нека мислим, когато пишем.
  • sauronboab (Борислав Ангелов)
    Благодаря Безжичен, и на всички за поправките. Все-пак оставя есето без редакция, заради коментарите и като база за сравнение, при писането ми в бъдеще. Така по-лесно ще мога да си поправям грешките. Не съм съвсем съгласен за "по окнижовнен".
    Относно чуждиците – мисля, че внедряването им не е същото, като създаването на нови думи.
  • Bezzhichen (Безжичен)
    След известно колебание реших да го прочета. И бях изумен: Есе за езика да е пълно с грешки. Видях, че някои приятели, дори редакторът са коментирали, но тук не мога да се сдържа за безумието, което видях. Преди да се пише за езика, той трябва да се научи.
    “… на съвременнияТ ни език…”
    “… собствен смисъл а не като сложно…”
    “… днес разбираме под нея а в още по – основен смисъл…”
    “… измества и разбирането че чуждиците не просто не обогатяват…”
    “… по окнижовнен…”
    “… много преди първияТ учебен…”
    “Така, и приноса, който това същото поколение дава…”
    “… за историята на собственияТ ни…”
    И това са елементарни грешки. Цитирана е една малка част от недопустими такива.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Аз бих искала да добавя, че създаването на нови думи е естествено развитие на всеки език и има няколко начина, единия от които е приемането на чуждици. Историята на всеки език е смесица на думи приобщени от различни езици. В нашия език има огромно количество от латински и това не дрезни никой, освен русизми, турцизми и какво ли не. Например всичко свързано с гари, влакове, перони, гишета е от френски...а много технически думи от немски.... ясно защо. И това е абсолютно естествен процес. И французите се опитват чрез закони да опазят френския от англицизми, но не успяват. Просто при съвременната глобализация това ще е още по интензивен процес. Само повишаването на културата и образованието на населението може да ограничи неправилно да се изговарят български думи или да навлизат двойници от други езици, когато си има наши думи за дадено понятие. Няма никакъв смисъл да се рита срущу неологизмите, те дори доказват жизнеността на един език, създават разнообразие и биват адаптирани фонетично.
  • sauronboab (Борислав Ангелов)
    За "сигурността" - мисля че има общо когато човек се опитва да говори на книжовния език, но му се струва неудачно. Всъщност във всички краища на страната се правят едни или други грешки, поради неразбирането на една или друга езикова особеност, непривична за местният говор. Това всъщност много трудно се отучава. А и усилия в тази насока понастоящем липсват. В действителност, подобно "отучаване" би се приело с голямо неразбиране из среда, която е свикнала да говори по този начин и за повечето хора е силно необходимо да сменят езиковата среда, та дори да се замисли за подобна промяна.
    А в София (и не само там), това наистина може би, е от незнание. Както и много други грешни навици, които, предполагам са в основа на всички жаргони по света.
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Това не е вярно,Бориславе.В северозапада говорят "я,че правим/за 1.л.ед.ч./и ние че правиме/1 л.мн.ч./-няма нищо общо със сигурността.Там всички думи в 1.л.ед.ч. са като мн.ч.,а мн.ч.,за да се отличава ,се прибавя това "е"-аз ядем-ние ядеме,аз говорим-ние говориме и т.н.!Но това е диалектно.В София,например го говорят от незнаене и само за мн.ч.
  • sauronboab (Борислав Ангелов)
    Предполагам, че това се получава защото в тези говори се опитват да използват формата, която използваме при глаголи като "отпивам", "почивам" и дори "ям", в случаи не - одобрени от книжовния език. Нещо като в македонският - не "пия" а "пиjам", не "пея" а пеам. За човек, свикнал да говори така, "пием", "пеем", "ядем" би изглеждало все - едно говори за себе си а не за група хора и за това съвсем логично (и неблагозвучно) добавя по едно "е" за по - сигурно.
    Благодаря за поправките, наистина, не отричам че доста ми куца техническата и редакционната част при писане. А и доста отдавна не съм писал есе, надявам се следващото да бъде по - усъвършенствано!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Аз да изкажа едно малко по-различно мнение. Бориславе, недопустимо е в подобно есе да има граматически грешки.
    "Преподаването на съвременният български език, включва употребата на множество чужди понятия, способи и определения." - подлог тук е преподаването, а съвременният българския език е допълнение и не бива да се членува с пълен член. Освен това запетаята след него е напълно излишна.
    Излишна е запетаята, която отделя пак подлога от сказуемото в изречението "Съвременните книжовни български норми, пренебрегват или отхвърлят изцяло множество полезни и необходими словотворни и езикотворни форми на старинните и местни разговорни български наречия.", а и на много други места.
    Не е зле все пак да преглеждате текстовете си преди публикуване. Особено на подобна тема.
  • Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
    Само вчера ли?!? И само Б.Б?! Масово явление за населението в определена област.
    Аз съм ЗА запазване на диалектите, обаче. Те са колоритът на езика.
  • maistora (Красимир Тенев)
    Вчера и ББ в новините си лепеше по едно "е" на глаголи от първо и второ спрежение в 3л. мн. ч..
  • sauronboab (Борислав Ангелов)
    Разбира се, като казвам че диалектите могат да бъдат полезни, отчитам това, че трябва да се спазва благозвучие и те да се проучат внимателно. По този начин, обаче не виждам защо полезното от тях не може да бъде вмъкнато в езиковата система. Останалото си остава неизбежна местна особеност, която дава цвят и определеност на всеки регион. А в своята си среда, дори и мекото или твърдо произношение е благозвучно. Всъщност, в първата половина на 20-ти век, българските лингвисти взимат решение да отхвърлят ятовия знак, който до голяма степен решава противоречието между меките и твърди говори. Оттогава, и меките и твърди говори практически губят естествено присъствие в езика и се получава относително неестествен за всички българи книжовен език. Това преобразуване според мен е доста подобно на тези при оформянето на "македонският" език, макар и в много по-малка степен.За изговора на "ме", мисля, че причината е че в някои говори, формата "ходим", "пием" вече е заета за 1л. ед.ч. и поради това...
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Толкова ме впечатли това есе,Бориславе,и най-напред го изчетох,а после отворих страницата ти,за да видя автора!Не можех да повярвам,че не е помъдрял от годините вече специалист!Аз също не съм такъв специалист,но както съм учила езика ни-с пълна граматика и литература с много произведения,го зная и сега!Възмущавам се от обезличаването му,от официалното вмъкване на чуждици и най-вече не толкова на диалектите,колкото на изкривения жаргон,който се употребява от всички!Искаше ми се в есето да дадеш малко примери,това ще направя аз.Няма да стигне коментарното поле,обаче,затова само няколко...Масово се говори:ще направиме/вместо направим,ще говориме/вместо говорим/ и т.н.А още по-масово е :направИх,вместо напрАвих,ЗабелезАх,вместо забелЯзах и т.н.А за диалектите...вкъщи или в компания-за майтап-може,но...от Нродното събрание толкова се "миека" и "уе",вместо "л"/зелуе вместо зеле/,но за "авторитет" може да употребят и "онлайн" и т.н....Браво,добре си се сетил,но не зная каква ще е реакцията .
  • maistora (Красимир Тенев)
    Аз пропуснах една сравнителна степен да поправя. Всички превъзходни и сравнителни степени бяха с дълги тирета и интервали. Първо се попитах дали не са отменили дефиса. После поправих първото неправилно членуване и като видях още няколко се отказах.
    В Китай има Закон за опазване на китайския език. Създадена е комисия която да превежда чуждиците и да не допуска внедряването им в езика. У нас държавата нехае. Дори е модерно да се използват чуждици. Не само сега. Преди 30г. на мода бяха русизмите, сега – ингилизмите.
  • sauronboab (Борислав Ангелов)
    Не са отменили правилото... Може би съм попропуснал при редактирането...
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Поздравления за това есе, Борислав.
    То повдига много и важни въпроси за нашия език.
    Разбира се, аз нямам претенции да съм експерт, нито самочувствието да давам оценки по есето ти.
    Това е само моето мнение на съвсем обикновен потребител в този сайт
    Поздрави.
  • maistora (Красимир Тенев)
    А да пишем? Да не би да са отменили правилото за определителния член?

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.