Защо? Вечният въпрос! Защо?

Защо живеем, а после умираме?

Защо обичаме и мразим?

Защо ни боли?

Защо плача? Не разбирам...

Просто сълзите се стичат по лицето ми...

Защо? Усещам болка. Но защо?

Не може ли просто да не чувствам нищо?

Защо съм тъжна, нещастна?

Защо се чувствам самотна?

Обкръжена съм от десетки хора, а в сърцето ми

зее голяма черна дупка? Защо?

Държиш сърцето ми в ръцете си. Стискаш го.

Но защо? Какво ти сторих? Пусни го. Боли ме.

Остави го. Стига. Тръгни си. Върви си! Не издържам!

Нямам сили да се боря повече, защо продължаваш?

Усещам цялата болка, която ми причиняваш!