Сега, ако реша да започна есето си от тезата направо, това ще е нещо друго, защото учителите по литература и професорите ще кажат, че не съм спазвала структората на есето... и в този момент аз ще започна да споря. Все още съм малка, знам и не желая да правя спор, но нещо ме подтиква. Може да е бурният ми дух, волята ми за справедливост или това, че се боря за нещо силно (в училище за висока оценка и знания). Много пъти съм се опитвала да споря с учители и въпреки, че съм права, аз се примирявам на тяхното мнение и им се извинявам, че съм се държала лошо. Знам, че в спора и аз имам вина, че съм го започнала първа. Но щом има спор, следователно и от двете страни има поне по малко вина. Да, но може би по възрастните не могат да си признаят грешката, защото вече са с достатъчно житейски опит и не искат да си признаят сторената грешка. Аз така си обеснявам нещата, защо съм се примирила с тях. Да, но няма безгрешни хора. Никой не е безгрешен. И все пак искам поне веднъж да изляза права.
Ако ...