Сега, ако реша да започна есето си от тезата направо, това ще е нещо друго, защото учителите по литература и професорите ще кажат, че не съм спазвала структората на есето... и в този момент аз ще започна да споря. Все още съм малка, знам и не желая да правя спор, но нещо ме подтиква. Може да е бурният ми дух, волята ми за справедливост или това, че се боря за нещо силно (в училище за висока оценка и знания). Много пъти съм се опитвала да споря с учители и въпреки, че съм права, аз се примирявам на тяхното мнение и им се извинявам, че съм се държала лошо. Знам, че в спора и аз имам вина, че съм го започнала първа. Но щом има спор, следователно и от двете страни има поне по малко вина. Да, но може би по възрастните не могат да си признаят грешката, защото вече са с достатъчно житейски опит и не искат да си признаят сторената грешка. Аз така си обеснявам нещата, защо съм се примирила с тях. Да, но няма безгрешни хора. Никой не е безгрешен. И все пак искам поне веднъж да изляза права.
Ако вземем астролозите, които казват, че хората под зодиакалнте знаци на телец и везни и т.н. винаги спорят. Еми това си е така. Като започнат спор, дори и всички да подкрепят мнението на везните, винаги ще има някой, който да се примири с телеца, за да спре спора. И тъкмо всичко е утихнало, и телецът ще каже: "Ето, пак се намери някой, който мисли като мен!" и спора започва отначало. УЖАС... Цял живот се спори и никога никой не се е премирил с това, че трябва да приеме мнението на другия. Ще направи всичко, за да докаже това, което е говорил напразно.
Е, аз си излях мислите, но ако някой, който го е прочел и се е обидил да ме извини. Знам, че някои неща са твърде дирекни, но за мен са добри примери и аз мисля така, и затова: извинете ме отново.