Защо критикът не може да чете
Защо критикът не може да чете
Благодаря на всички, коментирали мои текстове - оставяте ми усещане, че съм четена, а не гледана под лупата на циника...
Всички се страхуваме от критиката, без значение признаваме или не, но докато понякога се страхуваме от чиста самовлюбеност, друг път се страхуваме от критиката, защото няма да ни прочетат правилно, няма да ни разберат. И има основание в този страх, както и съчувствие към бедния критикуващ, защото той се е лишил от текста ни.
Критикът не може да чете. Ще се обоснова:
1. Критикът забравя, че текстът е писан от човек с мнение, чувство, независимо колко приятно или не се е изказал авторът според него. Понася нечовешки мъки, за да го анализира, а накрая се оказва с куп бележки и чуденки в главата си, вместо просто да се отдаде на чувството в текста и да потанцува с душата си. Забравя, че текстът е поток от прозрения, чувство и мисъл, а не строеж на къща. Къщите не могат да захранват цели вселени. Потокът може, ако вселените се окажат подходящи, ако при него дойдат наистина жадни и пробват да пият и това не зависи от степента на жадност на критика. Неговата жадност е притъпена от многото четене "наопаки" - не чувствайки текста, a взирайки се в него опитва да го разбере. Все едно да опиташ да разбереш човек като се вторачиш в него - експериментът няма да е в естествена среда и затова ще е обречен на провал.
2. Критикът чете "на парче", а не спонтанно. Критикът не вижда целостта на текста, в стремежа да анализира е принуден да го гледа "под лупа" и така забравя за цялото. Винаги забравя за цялото. Никога няма да каже - е, да, този текст изразява мнение/чувство и това е най-важното. Дори да опита накрая да прочете текста "начисто", вече го е омърсил при опита за дешифриране и изобличаване на несъвършеното - ясно е, че има несъвършено в него, но не това е важното. Критикът не може да разбере това. Най-важно е възприемането на текста от читателя, а не от критика - възприемането на критика е пречупено - той начупва текста при четенето и трудно ще слепи счупеното без следа…
3. Критикът опитва да гадае и така не съпреживява. За да е максимално обективен, критикът се опитва да си представя как виждат текста другите, какви послания ще достигнат до тях при четенето му, дали ще им хареса или не, дали текстът ще им донесе нещо хубаво или не. Едновременно с това прави неосъзнато сравнение с всичко, което е чел досега, мислейки (без да иска), че това е все едно да е чел всичко, написано някога. Отново този стремеж към максимална обективност, когато тя е невъзможна. Критикът опитва да си представя какво е мислил авторът, какво иска да каже, как разсъждава, защо, какво, как… А каквото и да е искал да каже авторът, текстът си има самостоятелен глас и дишане. Критикът не може да разбере това. Той не признава текста за жив, докато не го изследва. А как можеш да изследваш нещо живо, без да признаваш, че е живо?!
Накратко - критикът опитва да каже дали крушата е сладка или не, а не дали ще нахрани нечий истински глад за нещо - което само четящият би могъл да разбере; никой критик не може да предвиди за какво ще се окаже гладен човек, изгубен от света. Защото всички се губим понякога от света и имаме нужда именно от авторовата спонтанност, а не от класифицирани тухли - те остават, отделим ли текста от същината му и поставим ли го в категория на някакъв принцип, забравяйки, че текстът е просто текст - думи, които или достигат до някого, или не. А критикът никога не може да предвиди реакцията на всички хора, макар и да опитва. И забравя самият той да реагира на текста. Първото, което е направил, е да го завърже с въжета и да го набоцка с игли. Как тогава да реагира?
Затова и критикът не може да чете. Забравя за важното. Чете на "парче". Опитва да гадае. Тези три неща са хубави, но само когато не са издигнати на пиедестал и предшестващи текста, а са провокирани от самия текст преживявания - вдъхновение, чудене, радост, объркване, замисляне и т.н...
От всеки текст може да се научи нещо, дори от лошо написания. Разбира се, критичната мисъл при четенето е важна. Критичното четене може да помогне за разбирането на текста и е необходимо - за да си изградим мнение за текста - добро или лошо, да изживеем написаното пълноценно. Но обяви ли се човек за критик, е свършено с четенето му. Ако се вживеем в ролята на критик, именно тогава забравяме за критичното четене, защото гледаме първо собствените си критерии преди текста.
Критици не са тези, които четат критично, а тези, които не обичат да четат... Тези, които обичат да четат, особено които обичат да четат критично, никога не биха се нарекли критици, защото ще са прекалено заети да четат, усещат, разбират, търсят, съпреживяват, одобряват или не - но наистина, а не по предварително зададена формула...
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Думи като "напълно погрешни и неверни твърдения" е добре да се подкрепят с аргументация, иначе не са носители на смисъл.
-
Есето не е провокирано от конкретен пример, а по-скоро от години събирани впечатления и вдъхновение да пофилософствам
Изследва отношението критик-писател и читател-писател. В стремежа да е критик човек може да спре да е читател. Винаги читателят трябва да е повече в тази релация. За това и казвам, че критикът не може да чете. Можеше ли, той щеше да е читател, а не критик - може би ерудиран, но без претенции да знае повече от автора или читателите за прочетеното - то има самостоятелна стойност за всеки от тях. Всеки читател може да си направи експеримент да помисли когато чете дали първо прилага някакви критерии или първо чете, а после евентуално прилага критериите си за да си направи изводи за текста. А всеки критик може да си направи експеримент дали забравя да чете спонтанно в стремежа да напише обективна критика. Ако забравя, значи е само критик, ако ли не, си е съвсем стойностен и полезен за другите разсъждаващ и чувстващ читател и има шанс да успее да критикува добре. -
Няма смисъл от повече разискване по някакви хлъзгави хипотези. Няма го конкретният пример. Нека Йоана даде линк към творбата си да я прочетем кой как може и да видим как е коментирана от критика.
Любителите на чата, чиито коментари изчезнаха, ще получат официални предупреждения, ако не престанат да спамят. -
Отдавна се знае, че времето определя критиката - политически и социални пристрастия и т.н. Е, тогава как точно излизаш от личната си и обществена рамка, за да критикуваш безпристрастно?! Човек е равно на пристрастие! Това мисля всеки го знае. Дори и тук в тази дискусия се вижда ясно. То, този спор стана малко като за кокошката и яйцето
Всъщност, ерудираният критик също си личи, както ерудираният творец, така че всеки сам може да прецени, според собствените си виждания. -
Йо ги обърка малко нещата. Мисля точно като Петър. Ударението не е върху "професионална", а върху "критика".
-
АБИН (Анастасия Колева) - само да ти кажа, че в нета в чатовете, форумите и т.н., в това число и коментарните полета, се пише на "ти".
и второ: веднъж в нета - завинаги в нета! Няма заключен, след като вече си се "пуснал
' в публичното пространство.
пп
"АБИН (Анастасия Колева)
Предизборно
1 ден
Юри, поклон пред перото ти! Дързък и истинен! Уникален си!
Адмирации за теб, поете!"
Значи пишем си кога както ни изнася! На ТИ или на ВИ - избираш ти! (както е казал ПоетА)
-
А какво става, Иво, когато тебе вече те няма (след време), за да обясняваш, какво си искал да кажеш? Тогава остава творбата ти да говори сама за себе си! И ако си успял да опишеш позната картина (история, ситуация...), по непознат начин, то - тя ще го направи...
-
Всеки критик излага мнението си върху дадено произведение през своята призма и виждане, на базата много четене и натрупани знания. Поставят свои изисквания, базирани на образци в художествената световна литература. При някои от тях, обаче щом една творба се отклони от тия изисквания е обявена за лоша и нехудожествена. Например " Под игото " извън пределите на страната ни се възприема различно от критиците. Оценена от такива добри познавачи на нашия език и литература като Louis Légé в Париж или D-r Georg Adam в Берлин (както и отрицателните отзиви на руската критика), показват, че за един чужденец е твърде лесно да се отнесе критически към Под игото и да различи добрите и ценните негови страни от художествените му недостатъци.
-
Младене, ти говориш за някои абсурди. Имало ги е в миналото, има ги и сега - като прословутата "картина" на Деймиън Хърст с точките... Да, системата не е съвършена, но по-добра - просто не е измислена... Представи си отвсякъде да те заливат душевните помии на всеки болен мозък, с претенции за гениалност... Само си спомни текстовете на песните преди 30год. и сега... Кое е по-добро, като изкуство? Това, което имаше тогава, като критика (цензура - както искаш го наричай), или сега?
-
Спомних си случая с Емили Дикинсън и критиците. Горката, за тях тя явно е била чукча и не са й позволили да бъде издадена приживе, защото не е писала, както те разбират писането. Та се е наложило да бъде издадена посмъртно. Е, за да се случи това, човек трябва да има късмет, дори след смъртта си. А какво да кажем за най-големия математически гений Еварист Галоа - създателят на Теорията на групите, без която днешната математика е невъзможна. Пак критици и ерудити са решили, че тя няма стойност и са я потурчили. Минали са десетки години след смъртта на Галоа /умрял на 20 години/, за да се разбере, че той е един Прометей в математиката. Критиците винаги са пречка за реализация на гениалността. Тяхната роля е да я редуцират до хиатос.
-
"Донесъл чукчата свой роман в една редакция. Редакторът го прочел и му казва:
- Разберете, слабо е. Трябва да четете класика. Чели ли сте Достоевски, Толстой, Тургенев?
- Не! Чукча писател, не читател." -
Всичкото писане е събрано в една кратка сцена във филма "История на света" Един първобитен екземпляр от нашите прародители сътвори нещо си, а друг от племето се изпика върху творбата. Коментара беше: "С появяването на първото творчество се появява и първата критика!" Просто и ясно ! Има творци по същност има и критици пак по същност ...какво значение има дали е чел творбата ?! То лоша реклама няма ...освен некролога !
-
За да има неразбиране, явно има не добро обясняване... Историите, които всеки от нас разказва, са до болка познати на всички останали... Идеята е (ако успеем) да го направим по интригуващ, завладяващ и неповторим начин. Това е рецептата за изкуство, според мен...
-
Много интересна дискусия. Доколкото разбирам от началото, есето е лично, и емоционално. В него Йоана защитава правото си да пише според вътрешната си потребност, и е засегната от коментарите и критиките на хора, които не са разбрали какво е искала да изрази в творбите си. Така го виждам това есе. Но пък има и друго, хора, които са я разбрали. Така че, не за критиката и за критиците, които ние не познаваме е есето, а за неразбирането, и за огорчението от това.
-
Йоана, то и за храната има най-разнообразни вкусове... Ако ти напиша писмо, че са сгазили пред блока ми бездомно куче, а ти обичаш кучета - може дори да се разплачеш, четейки текста на писмото ми, т. е. - да ти въздейства много силно емоционално, но това прави ли го изкуство?!
-
Обикновения читател, като цяло се вълнува от разказаната история и рядко обръща внимание на майсторството на словото. При критикът е точно обратното - той трябва да обърне внимание на майсторството
на словото, отвъд разказаната история... -
Критици биха били полезни, когато влязат в роля на читател чрез искрено мнение, съавтор (ако авторът е съгласен) чрез предложения за промени, ерудирана личност чрез полезни коментари и справки, примери с други източници, помощ на начинаещи автори, може би реклама на нечие творчество за публиката, да посочи, ако някой спекулира или плагиатства, да предлага различни прочити - но всички тези роли всъщност са си роля на читател. Да критикуваш литература не е като да критикуваш ресторант - о, тук храната не е хубава, защото за литературата има твърде разнообразни вкусове и е трудно да се определи кое е лошо и дали изобщо има нещо, което не би се харесало на никого. При тези роли критикът няма претенцията да разбира текста повече от автора или от читателя, а, както казва Мисана, е посредник. В есето визирам всички критици, които преди прилагането на ситото си забравят да прочетат текста наистина (а това е много трудно, въоръжиш ли се със "здрави" критерии).
-
Не съм сигурен, че тук авторката визира професионалните критици (в сайта май няма такива, които да си изкарват хляба с тая дейност), а коментатори, понякога с богат читателски и авторски опит, чието мнение не споделя. Ако опитен автор сподели страничен поглед, може да е полезен. Щом не изказва хвалебствия, не бива да го приемаме задължително за заядливец. Не всичко различно от хвалба е агресия. Може да е недоразбрана добронамереност. Без конкретни примери е голословно. Критиците на най-новата ни съвременна литература са кът. Има ли ги? Познавах лично един свестен. Мир на праха му. А някои разстреляха Вапцаров повторно.
Някога Минко Николов правеше на пух и прах Стефан Цанев и не само него. Основанията трябва да са меродавни. Не ориентирани по посока госпдстващия политически вятър. -
Поздравление за есето, Йоана! Както да го въртим и да го сучем - критикът е винаги един интерпретатор на чуждо творчество /можем да го наречем и медиатор/. Той е като търговеца, застанал м/у производителя и купувача, вземащ съответни такси за дейността си, от която печели. И в това е лошото. Защото този критик печели от чужд продукт, не от свой. Чехов казва, че критиците са като конските мухи - пречат на воловете да орат творческата бразда. Представи си един Бах или един Бетховен, представени ни от някой льоло. Ние слушаме Пасакалия c-moll на Бах, или 23 соната на Бетховен /Апасионата/ съвършено изопачени. Слава богу, че тези композитори са вече покойници, за да не са свидетели на гаврата с тях. Светът спокойно може да съществува без критици, без интерпретатори, които винаги изопачават оригиналното творчество и бих добавил - го опошляват.
-
Не съм съгласна с написаното. Ако не са критиците, авторите няма да имат поглед отстрани. Ако само ни хвалят, а произведението ни не струва, за какво са ни тия хвалби. Критиката е, за да ти отвори очите, за да виждаш.
Критиката трябва само да те радва. Ако отсъства, това не е добре. А защо не е добре, отговори си сама. -
Точно така, рецензентът е презентатор. Рецензиите се правят при представяне на книга примерно. Критикът прави литературен, стилистичен, лингвистичен и т.н. разбор, съотнесено и към времето и епохата. Наистина се изискват мн богата култура и ерудиция, за да си критик.
Критикът не е коментатор,. Той борави с аргументи и факти, а не с емоции и пристрастия -
Според мен критик е коренно различно от рецензент, редактор и коректор. Това първо и второ, личното отношение на автора към творбата никога няма как да се припокрие с това, на който и да е друг четящ. Пристрастията са едно, няма как да ги няма и от двете страни. За мен, остава впечатлението, че ти описваш по-скоро критикари, нека ги нарека така, а не хората, които наистина се занимават с тази дейност.
-
Замислих се за критика (той май беше литературен историк и критик) Боян Пенев от преди около сто години. Не съм конкретен, да, но той беше писал някъде, че за да разбере и критикува произведение, той се влива в прозведението, заживява с него. За модерните критици не знам, но критици от миналото като Пенев, Др. Кръстьо Кръстев и други ми бяха направили топло впечатление на вникване и дишане през произведенията (аз интерпретирам тук, не ги цитирам), а уж са давали вид на много сериозни учени и хората са ги мислели за сурови... само че не знам за кои критици говориш, Йоана. Някои модерни критици? Или просто като цяло, за всички критици някога съществували?
Предполагам ако поясниш ще разбера. Иначе обосновката е логична и последователна. Браво за темата! -
Не съм съвсем съгласен... Истинският критик (рецензент, редактор) обикновено не е случаен човек и през него са минали хиляди произведения - и по-добри, и по-лоши... Нормално е той да има богат поглед върху литературата и се предполага, че оценката му би била що-годе обективна... В случая, според мен е плюс, че той е безпристрастен - след време нас няма да ни има и ще говорим (дай, Боже) чрез творбите си. И за да почувства бъдещия читател това, което ни е вълнувало, докато сме ги писали, трябва да сме се изразили с най-подходящите думи. Всъщност - точно това е и майсторството...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
