20.11.2016 г., 17:12 ч.

Защо това, което не ме убива, не ме прави по-силен 

  Есета » Философски
4284 1 4
2 мин за четене

 

                       Защо това, което не ме убива, не ме прави по-силен

 

        В това кратко есе бих искал да обясня защо не приемам известната фраза на Фридрих Ницше „Това, което не ме убива, ме прави по-силен.“ Веднага искам да подчертая, че ни най-малко не поставям под съмнение заслугите към философията и литературата на великия германец, но все пак ще се опитам да порасъждавам логично върху смисъла на тази негова сентенция.

       Безспорно е, че човек като преодолее поредното препятствие в живота или успешно се пребори с болест или друга неприятност се чувства по-уверен в собствените сили и се зарежда с енергия и самочувствие.       Но определено това е валидно само за преодолимите трудности. За съжаление много често съдбата ни поставя пред много по-тежки изпитания и наказва с невъзвратими загуби. Не мога да се съглася, че загубата на скъп човек, разпад на семейството, провал на дълго изграждана кариера или тежка злополука и безнадеждна инвалидност биха направили някого по-силен. Обикновено в тези случаи човек се чувства слаб, обезверен и в отчаянието си търси съчувствие и опора при най-близките си приятели и роднини. Такава просто е човешката природа. Това е естествено и разбираемо и за някаква по-специална получена „сила“  да се разсъждава тук е напълно неуместно.

      Впрочем по ирония на съдбата самият живот на великия философ е до голяма степен доказателство на тезата ми. Ницше /1844-1900 г./ има щастието да живее в едни доста спокойни времена, без големи конфликти и при разцвет на науката и изкуствата. Завършил престижен университет, не изпитващ материални затруднения, общуващ с елита на нацията, с безброй публикации и философски трудове  живота му е низ от успехи. Въпреки това в последните 11 години от живота му той получава психически срив, разболява се тежко, почти напълно се парализира и оставен изцяло на грижите на сестра си умира в психиатрична клиника на 56 години.

 

     В заключение искам да кажа на тези, които според мен доста глупаво и лекомислено /гъделичкайки собственото си его/ използват тази фраза и даже я слагат за девиз на своя живот : Момчета и момичета, внимавайте какво си пожелавате и помислете готови ли сте да преминете успешно през него? За тези, които все пак се впечатляват от сентенцията бих предложил леката и трансформация до вида: „Всичко, което не ме убива, ме прави по-мъдър“.

     Благодаря за вниманието и се извинявам, ако съм бил дързък.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Извинявам се много ако стила ми е недодялан, това е първият ми опит в този жанр .

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За съжаление не сте разбрали онова, което Ницше иска да каже с тези думи... До ден днешен Ницше остава криворазбран, а почти всеки перифразира с тази фраза.
  • Когато прочетох разсъжденията ви,си спомних за един роман,който четох преди години,заинтригувана от интересното заглавие "Как се каляваше стоманата" на руски писател Островски.Тогава той събуди в мен много въпроси,от рода на това какво е готов да понесе човек,в името на общото благо?Колко може да качи на плещите си и защо пък трябва да се правим на силни,когато ние сме най-уязвимият вид в емоционален план?Силата изобщо не ни е в това да преодоляваме,а да откриваме,създаваме,изобретяваме и творим.Самият поет "Островски",който чрез главният си герой олицетворява себе си,завършва трагично и не успява да надмогне трагедиите и загубите си.Затова сме просто човеци,не богове.Харесах произведението,но изобщо не открих дързост,дори ми липсваше малко . Слънчев поздрав!
  • Благодаря, оценявам и ме вдъхновява Вашата оценка, знам че има още много да уча. Какво пък, мога да опитам , нали.
  • Харесах! Вдъхновяваща нова седмица!
Предложения
: ??:??