Защо това, което не ме убива, не ме прави по-силен
В това кратко есе бих искал да обясня защо не приемам известната фраза на Фридрих Ницше „Това, което не ме убива, ме прави по-силен.“ Веднага искам да подчертая, че ни най-малко не поставям под съмнение заслугите към философията и литературата на великия германец, но все пак ще се опитам да порасъждавам логично върху смисъла на тази негова сентенция.
Безспорно е, че човек като преодолее поредното препятствие в живота или успешно се пребори с болест или друга неприятност се чувства по-уверен в собствените сили и се зарежда с енергия и самочувствие. Но определено това е валидно само за преодолимите трудности. За съжаление много често съдбата ни поставя пред много по-тежки изпитания и наказва с невъзвратими загуби. Не мога да се съглася, че загубата на скъп човек, разпад на семейството, провал на дълго изграждана кариера или тежка злополука и безнадеждна инвалидност биха направили някого по-силен. Обикновено в тези случаи човек се чувства слаб, обезверен и в отчаянието си търси съчувствие и опора при най-близките си приятели и роднини. Такава просто е човешката природа. Това е естествено и разбираемо и за някаква по-специална получена „сила“ да се разсъждава тук е напълно неуместно.
Впрочем по ирония на съдбата самият живот на великия философ е до голяма степен доказателство на тезата ми. Ницше /1844-1900 г./ има щастието да живее в едни доста спокойни времена, без големи конфликти и при разцвет на науката и изкуствата. Завършил престижен университет, не изпитващ материални затруднения, общуващ с елита на нацията, с безброй публикации и философски трудове живота му е низ от успехи. Въпреки това в последните 11 години от живота му той получава психически срив, разболява се тежко, почти напълно се парализира и оставен изцяло на грижите на сестра си умира в психиатрична клиника на 56 години.
В заключение искам да кажа на тези, които според мен доста глупаво и лекомислено /гъделичкайки собственото си его/ използват тази фраза и даже я слагат за девиз на своя живот : Момчета и момичета, внимавайте какво си пожелавате и помислете готови ли сте да преминете успешно през него? За тези, които все пак се впечатляват от сентенцията бих предложил леката и трансформация до вида: „Всичко, което не ме убива, ме прави по-мъдър“.
Благодаря за вниманието и се извинявам, ако съм бил дързък.
© Христо Паничаров Все права защищены