23.05.2007 г., 9:08

Завистта и злобата на поетите и прозаиците

3.2K 0 10
1 мин за четене
 

Завистта и злобата на поетите и прозаиците 


Общоприето схващане е, че хората на изкуството са толерантни, широко скроени и са опитали от всичко в живота, и нищо не им е чуждо. Информацията за общоприетото схващане от "кухнята", в която всеки от нас поне веднъж е надникнал или някой надникнал, му е разказал, е, че на поетите и прозаиците, ако не нищо, то поне почти нищо не им е чуждо и за съжаление, най-вече завистта и злобата. Аз прекрасно разбирам, че и те са хора, като всички останали, но тогава нека си запазят големите интелектуални, талантливи и артистични претенции за себе си и приемат, че са идентични с баба Мара - информаторката от втория етаж. Нека всеки живее както иска, но да не пречи на другите! Моят призив е да признаете и да се поучите от по-доброто и по-хубавото, за да го достигнете, защото подливането на вода води до наводнение първо на чуждата градина, а после и на целия квартал, а никога не забравяйте, че и Вие живеете в този квартал!


Няма да споменавам имена, защото преди всичко съм човек и после всичко останало ( прозаик, поет, готвачка или каквото и да е там).


П.С. Съжалявам, че изневерявам на стила си, но искам да кажа истината, която всички знаем и малцина имат смелостта да оповестят публично. Не винаги от това има смисъл, но понякога е нужно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами да, май няма широкоскроеност, ако има злоба и завист. Така е!!!
    Тука в България широкоскроени са май само трудовите хорица, които понасят всичко на гърба си. Но защо ли пък го правят....
    Здраве и усмивки ти желая!!
  • Това, че си изневерила на стила си, не прави есето ти по-маловажно!
    Подкрепям те в разсъжденията ти!
    За това и светът е едно цяло, създадено от Ян и Ин, черно и бяло, добро и зло...
    Поздравчета!
  • Благодаря Ви!
  • Светлана, благодаря, че споделяш този факт! От значение е за мен, тъй като и двамата са ми любимци!
  • Е, и сега какво? Рекох да ти река, ама не ти го рекох, щот си рекох рече да ми го рече, ама не ми го рече. Нищо не разбрах! Кви прозаици, кви пет лева?...
    Ако имаш нещо, карай направо! Или поне драсни два реда, за подсказка...

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...