stef_bobi (Яна)
37 1179
1.05.2009 г., 22:56 ч.

Зелено 

  Есета » Лични
2207 0 9
1 мин за четене

 

Тази сутрин не ми се става. Не мога и да спя. Любопитна съм.

Слушам потропването на дъжда и лекия вятър, който насочва капките към моите прозорци. Ще заспя. И още мога да сънувам непреживяни трепети.

Вече виждам всичко. Дори и колебанието. Страхът, притиснал най-любимия ми човек.

Самотник е - нищо, че е мъж със слава и  много обожателки. Навсякъде ходи с една престаряла „Барби". Усмихва се, държи го за ръка, а той трезво иска да изпадне в алкохолна кома. Това не е неговият свят.

Обичам тишината. Обичам светa, който се движи от Любовта. Обичам и него - самотникa, който може да  си самопризнае посред нощ, че е ужасно самотен.

Виждам всичко, но не с очите си.

Пътуваме. Обикаляме градове и села. Понякога той пее, говори или просто мълчим.

И пак мълчим. А той обича да говори с мен.

Обичам зеленото, което се сменя със скоростта на сезона.

Той е самотен. Виждам, но не с очите си.

Все още съм будна. Отново  чувам страхa, лъжата, самотата.

Аз съм не съм престарялата „Барби".

Искам да се събудя като неговата Самота.

И все още обичам зеленото, което се сменя със скоростта на сезона.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • любим цвят...цветът на тревите...
    много ме впечатли.
  • Той е самотен. Виждам, но не с очите си...
    Искам да се събудя като неговата Самота.

    Дали, когато сме уверени, че виждаме всичко..това е така..???Дали не виждаме просто само това ,което искаме...да видим?? Успокоителната зеленина на надеждата...

    Яна, хареса ми есето ти, хареса ми и коментара на Нели. И този на Мария: Колко хора не живеят в собствения си свят. Затова са самотни и не са щастливи.
    И още мога да сънувам непреживяни трепети.
    И аз да добавя: Събуди се и живей!!! Мисля, че знаеш как!!!




  • Този текст притежава странно внушение.Потопяващо.
  • Дали, когато сме уверени, че виждаме всичко..това е така..???Дали не виждаме просто само това ,което искаме...да видим?? Успокоителната зеленина на надеждата....Някой преди малко каза , че надеждата е кучка...
    "...Виждам всичко, но не с очите си."... Минавала съм през твоите зелени сезони вече..
  • Виждаш с...душата си!
  • "Това не е неговият свят." Колко хора не живеят в собствения си свят. Затова са самотни и не са щастливи. Хареса ми, Яна. Поздрави!
  • Искам да се събудя като неговата Самота.
    Да!Близко ми е!

    .
Предложения
: ??:??