1 мая 2009 г., 22:56

Зелено 

  Эссе » Личные
1624 0 9
1 мин за четене

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • любим цвят...цветът на тревите...
    много ме впечатли.
  • Той е самотен. Виждам, но не с очите си...
    Искам да се събудя като неговата Самота.

    Дали, когато сме уверени, че виждаме всичко..това е така..???Дали не виждаме просто само това ,което искаме...да видим?? Успокоителната зеленина на надеждата...

    Яна, хареса ми есето ти, хареса ми и коментара на Нели. И този на Мария: Колко хора не живеят в собствения си свят. Затова са самотни и не са щастливи.
    И още мога да сънувам непреживяни трепети.
    И аз да добавя: Събуди се и живей!!! Мисля, че знаеш как!!!




  • Този текст притежава странно внушение.Потопяващо.
  • Дали, когато сме уверени, че виждаме всичко..това е така..???Дали не виждаме просто само това ,което искаме...да видим?? Успокоителната зеленина на надеждата....Някой преди малко каза , че надеждата е кучка...
    "...Виждам всичко, но не с очите си."... Минавала съм през твоите зелени сезони вече..
  • Виждаш с...душата си!
  • "Това не е неговият свят." Колко хора не живеят в собствения си свят. Затова са самотни и не са щастливи. Хареса ми, Яна. Поздрави!
  • Искам да се събудя като неговата Самота.
    Да!Близко ми е!

    .
Предложения
: ??:??