Пътеката остава следи, но не от листа. От походката ти. Знам, че си там и сърцето ми е пееща вселена. Пепел от сбъднати желания. Рози, цъфтящи през декември. Пълнота и лиричен стих. Блян и нежни длани. Отраженията на облаците е някак пълна.. Аз и ти- прескачаме прегради, носим синевата, тъгата, вярата…
Ти -с оранжевата рокля, той-с костюма от бала, разминаваме се без да се познаем. Така е в почти всяко начало.
После се намираме, сливаме чашите в едно и полагаме усилия да бъдем други, по-истински от всякога.
Намерих те, но ти желаеш да ме промениш. Или ти искаш промяна?
Върти се небето и земята, объркани са представите.
Рисувам лисица, колко е вярно, нали?
Хитра съм като нея, жената определя мъжа. Тя харесва, а се твърди обратното.
Нишки от научени текстове, диктуват крачките. Мълчанието е твоят урок.
Грижиш ли се твоята лисица, наречена роза?
Те имат бодли, но ги крият. Когато са невинни, не действат. Когато ги заболи, впиват ги в кожата.
Ударно сърцето играе танц на чувствата. Чаршафи ...