Зона на пълното щастие
Зона на пълното щастие
Хората тук умират понякога.
Летище София, Терминал 2, Пристигане.
Едно от малкото места, на което сълзите не са тъжни.
Човеците тук са различни!
Малко повече бързащи, малко по-добри. Практикуват колективно щастие, на групички. Или биват поединично щастливи и очакващи.
Замисляш се.
Странен е тоя живот...
Двупосочно движение.
Летиш, застигайки други съдби. Приближаваш отзад. Залепяш се!
Сто и осемдесет километра в час - половин метър между бордовете.
Чисто самоубийство! Или истински живот...
Carpe diem!
Без мигач изнасяш в насрещното. Челно срещаш дълги светлини и очи.
За миг изгаряш, изстиваш и пак гориш.
По-често се разминаваш, но понякога се докосваш до някого. За малко, за миг, завинаги.
Запоени съдби като кръст над усмивки за вечност...
Гранична зона. Радостта пазят бронирани човечета със зелени униформи и автомати.
А може би това е начина да запазиш всяка една радост?
Да, и тук, както навсякъде, умират хора понякога. Малко по-различно и някак... по-иначе...
Тук – в зоната на пълното щастие!
© Филип Филипов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Умееш да наблюдаваш и мислиш...
-
Знаеш, че си перфектен, нали?! Отново невероятно силен текст.
С есето си ме върна ме година и половина назад, когато тръгвах за Норвегия... Чувството да летиш - неописуемо е...
А и да не забравя, май си открил и другите цветове - не е толкова черно!
-
Хм, нещо хубаво май се е случило при теб, там, в твоята си зона на щастиеЯко е да умреш в такава зона!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
