25.05.2007 г., 11:48 ч.

Зов за помощ  

  Есета
2012 1 2
4 мин за четене
Зов за помощ
Аз го обичам, нима не можеш да разбереш? Нима не виждаш болката в очите ми, приятелко? Сега повече от всякога имам нужда от някой до мен, някой, който ще ме подкрепи, ще ме укуражи. А ти не ми помагаш. Даже го правиш по-трудно, причиняваш ми повече болка. Болка, с която сама явно трябва да се справя, а не съм сигурна дали съм достатъчно силна, за да се преборя... Моля те, разбери ме! Моля те, помогни ми!
Ти знаеше, че го обичам... Каза ми, че между нас би могло да има страхотно приятелство. И направих може би най-голямата грешка като ти повярвах. Той беше уязвим, беше изоставен и влюбен до уши, и ме допусна до себе си. Имаше нужда някой да го дари с топлина, да го подкрепи, за да си стъпи отново на краката. Допусна ме, въпреки че знаеше чувствата ми. Ясно ми показа, че и той иска приятелство, чисто и искрено приятелство. Видях в очите му уважението, което изпитваше към мен. А тя, неговата възлюбена, не можеше да понесе мисълта, че навярно той вече не въздиша по нея. Тя про ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сузката Всички права запазени

Предложения
: ??:??