Аз го обичам, нима не можеш да разбереш? Нима не виждаш болката в очите ми, приятелко? Сега повече от всякога имам нужда от някой до мен, някой, който ще ме подкрепи, ще ме укуражи. А ти не ми помагаш. Даже го правиш по-трудно, причиняваш ми повече болка. Болка, с която сама явно трябва да се справя, а не съм сигурна дали съм достатъчно силна, за да се преборя... Моля те, разбери ме! Моля те, помогни ми!

         Ти знаеше, че го обичам... Каза ми, че между нас би могло да има страхотно приятелство. И направих може би най-голямата грешка като ти повярвах. Той беше уязвим, беше изоставен и влюбен до уши, и ме допусна до себе си. Имаше нужда някой да го дари с топлина, да го подкрепи, за да си стъпи отново на краката. Допусна ме, въпреки че знаеше чувствата ми. Ясно ми показа, че и той иска приятелство, чисто и искрено приятелство. Видях в очите му уважението, което изпитваше към мен. А тя, неговата възлюбена, не можеше да понесе мисълта, че навярно той вече не въздиша по нея. Тя просто имаше мания за притежание. Един ден се появи и го открадна, накара го да се влюби, а как ми се кълнеше във вярност и приятелство... Но тя е жена, обичаща да бъде обичана, обичаща да причинява болка. Та точно тя опита по всевъзможни начини да ни отдалечи един от друг. И накрая май успя. Не аз, а той се подведе от лицемерните й номера.

         Беше нормално, когато го опозная, когато се доближа до него да го обикна повече. Но аз го исках, пиятелко. А нямаше кой да ми каже, че това е грешка, нямаше кой да ме спре. Бях щаслива и не мислех трезво...

         После той се отдръпна. Защо, по дяволите?! Защо? А аз го усещах, усещах го - имаше си вече друга. А ти, приятелко, просто каза:

         - Той е силен характер и винаги си мисли, че е прав. Просто иска да ти помогне...

         И ето. Уж трябваше да празнуваме, да купонясваме, а моята душа се беше свила. Усещаше, че нещо ще се случи онази вечер. Влязох през вратата, а тя, неговата, с бодра крачка, лукава усмивка и леце на победил, се приближи до мен и ме попита:

           - Видя ли новата му приятелка? Вземи му телефона и я виж!

         В този момент сърцето ми  беше прободено с две стрели. Едната беше любовната, а другата - отровена от злобата на предполагаемата ми приятелка. Всичко очаквах от нея, но не и да стигне до тук! Исках да крещя, но знаех, приятелко, че ако го направя, тя щеше да ликува. Нито исках да зная коя е новата, нито каква е. Колкото и трудно да беше, усмивката цяла вечер не слезе от лицето ми, ей така, на пук на всичко и всички! А душата ми крещеше, викаше за помощ... Но ти просто ми отговори:

         - Не го прави, той е щастлив! - чух първата ти мисъл - как ще се почувства той! Не аз, а той... Знам, че и на теб не ти е лесно. И ти се измъчваш заради момче. Момче, което дори и не познаваш, но аз уважавам чувствата ти. И знам: когато ти е тежко си свикнала някое момче, приятел, да бъде до теб, да те прегърне. А той те съжали. Дойде при теб, приятелко и те успокои. Това разбрах, беше ти тежко и имаше нужда от това. Но в един момент вашите прегръдки, това държане за ръце ми се стори прекалено, дойде ми в повече. Но въпреки това ти продължи, приятелко. На теб ти беше хубаво, а на другите? Замисли ли се за тях? Ти имаше някой до себе си, а аз - не. Изпитвах огромна нужда някой да ме прегърне, някой да е до мен, но нямах никой, бях сама. Да, сама, приятелко!  Но ти не ми помогна, а дори го направи по-тежко за мен...

         Разбирам: свикнала си да имаш момчета около себе си  и това държание за тебе е нормално. Но на мен ми причинява още  повече болка. А ти ми каза:

         - В негово лице открих приятел. А ти, ако си ми истинска приятелка, ще ме разбереш!

         Тези думи сринаха и малкото, което ми беше останало. Глупаво е такова приятелство, което си мислех, че има между нас, да се разруши заради момче! Не искам, но то, приятелко, е по-силно от мен. Разбери, чувствата ми са по-силни от това. Не мога да се боря и с теб сега, прекалено много болка трябва да превъзмогна. Аз вярвам, че ще го забравя някой ден, ще стане, приятелко, но ти ми помогни, не ме наранявай повече... Ти имаш кой да те подкрепя, кой ди ти помага. А аз, аз съм сама с тишината, сама с болката и предателството. Помогни ми, моля те. Помогни ми. Подай ми ръка, защото наистина не виждам пътя. Студено ми е, уморих се от преструвки. Омръзна ми да мисля, ще полудея! Хората са прави като казват, че приятел в нужда се познава. Е, аз май никой не познах... Какво каза?! Май не си съгласна, приятелко? Тогава обори ме! Покажи ми, че греша. Моля те, помогни ми, моля те... Нима няма кой да ме чуе? За Бога, хора, помогнете!...