7.08.2010 г., 8:13 ч.

Бедно мое птиче! 

Фотография » Природа, Портрет
1209 2 31

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубава снимка, Валюша!
  • Пастирке, мила, ако можехме само да разчитаме знаците!!!!
    А това беше съботен знак... за последващия вторник....
  • Топчица тъжна нежност...Преди смъртта... Страхотна си, Вал!
  • Хубаво си го заснела!
  • много, много тъжно...
  • гушкаво е
  • ...
  • Харесах цветово!
  • Харесах
  • Харесах...и се натъжих...
  • Душица!
  • Страхотно мил модел! Браво и от мен
  • Много е хубава тази снимка,но и много тъжна.Нека поне децата и птиците не бъдат тъжни,защото иначе става страшно.Поздравления и шестица от мен!!!

  • Здравей, Валентина!
    Невероятно фото... Поздрав!
  • Много, много ми хареса!
  • Милата душица! Натъжи ме! Много ми е мъчно, когато невинни животинки страдат! Дано да е оживало!
  • Миличкото,колко тъжно изглежда.Страхотна снимка
  • Толкова е реално,4е малката ми дъщеря протегна ръ4и4ки за да го хване и каза:"оо,милото..."
  • !!!
  • сиротно
  • Портретите на същества в ситуации на безизходица и трудности ни напомнят, че мимолетното е вечно... Че ние сме мигновение и епизод... И че това е важното, за да определим и правим наистина важното в нашата мимолетност, а кое е важното: "Това е въпросът"!
    Използвам великия израз на великия поет, защото кой може да го каже по-добре...
  • Сякаш мене си заснела вчера. Благодаря! Желая щастие!
  • Здравей, Весе
    Както казах - това е животът край нас, но ние забелязваме събитията, които само нас касаят.
  • Не, мила ми Забравена, уви...
  • Не разбрах как попадна вкъщи, вероятно е влетяло през прозореца, видях го, когато котето ми скочи с оня поглед на гладен хищник... но макар че го спасих от неговите лапи, птичето само отваряше човчица, като че ли беше жадно..
    Това е животът, като погледнеш, ние просто не го забелязваме...
  • И така гледа, сякаш знае...
  • Съвсем скоро видях подобно птиче със дълги тънки крачета и по корема на капчици, не беше врабче, не беше синигер, мисля че беше чучулига...тъжно с наведена главица и отпуснати клила, не го снимах за да не ми напомня болката, че това птиче вече няма да пропее, нито да полети, то постоя и клюма и после със стъпчици полюшващи влезе в храстите.
    Да, и това няма да полети...тъжно е...
  • Колко много казва тази снимка!
  • Има нужда от помощ, нежност и топлина!!!
  • ... ами, всъщност умираше...
  • Изглежда тъжно...
Предложения
: ??:??