12.04.2010 г., 0:03 ч.

Когато утрото се пробужда 

Фотография » Пейзаж
685 0 6

© Пепа Деличева Всички права запазени

Брои часовникът до пет,
раздира сякаш тишината.
Пронизва моето сърце,
с безброй стрели в тъмата.
И всяка мъничка стрела,
е миг от наниза изпъстрен
от много минали лета
и хиляди нощи пропуснати.
Брои часовникът безмилостно,
с ритъма на моето сърце.
Напразно взирам се да видя
от спомен блед, едно лице...
Остана далече и е вече чуждо
всеки ден, всяка нощ до днес.
А утрото самотно... се пробужда...
Часовникът брои до шест...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за добрите думи, наистина стихът е тъжен и снимката го допълва, аз затова я направих. Само не разбирам Хари, защо пък да е чак "издънка"? Щеше да бъде така, ако не беше на фокус или ако не е ясно какво представлява или размазана, но аз не виждам нищо такова. Просто е снимка, направена почти на тъмно. Абе, всичко е въпрос на вкус, както казват руснаците...
  • Пепа, с риск да те огорча, намирам това фото за издънка!
  • Много е красиво!
  • някак тъжно, някак красиво...много ме трогна...
  • Много е тъжен стихът, а снимката го допълва! Весел, чудесен ден ти желая! Поздрав, Пепи!
  • Пепи, аз съм си взел часовник дето брои овце... ама повечко!
    Шегата на страна- Много красив и съдържателен е стихът ти, а снимката без да я анализирам, го допълва с настроение...
    Измий си очите, пий едно кафе-
    щом стане седем,
    сложи си слънчево лице!
Предложения
: ??:??