12 апр. 2010 г., 00:03

Когато утрото се пробужда

881 0 6

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Брои часовникът до пет,
раздира сякаш тишината.
Пронизва моето сърце,
с безброй стрели в тъмата.
И всяка мъничка стрела,
е миг от наниза изпъстрен
от много минали лета
и хиляди нощи пропуснати.
Брои часовникът безмилостно,
с ритъма на моето сърце.
Напразно взирам се да видя
от спомен блед, едно лице...
Остана далече и е вече чуждо
всеки ден, всяка нощ до днес.
А утрото самотно... се пробужда...
Часовникът брои до шест...

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за добрите думи, наистина стихът е тъжен и снимката го допълва, аз затова я направих. Само не разбирам Хари, защо пък да е чак "издънка"? Щеше да бъде така, ако не беше на фокус или ако не е ясно какво представлява или размазана, но аз не виждам нищо такова. Просто е снимка, направена почти на тъмно. Абе, всичко е въпрос на вкус, както казват руснаците...
  • Пепа, с риск да те огорча, намирам това фото за издънка!
  • Много е красиво!
  • някак тъжно, някак красиво...много ме трогна...
  • Много е тъжен стихът, а снимката го допълва! Весел, чудесен ден ти желая! Поздрав, Пепи!

Выбор редактора

За риба 🇧🇬

Доби

Танцът на Валкирии

terita

Aurora Borealis - Слънчев вятър

От високо

Bistra_Stoimenova