Брои часовникът до пет, раздира сякаш тишината. Пронизва моето сърце, с безброй стрели в тъмата. И всяка мъничка стрела, е миг от наниза изпъстрен от много минали лета и хиляди нощи пропуснати. Брои часовникът безмилостно, с ритъма на моето сърце. Напразно взирам се да видя от спомен блед, едно лице... Остана далече и е вече чуждо всеки ден, всяка нощ до днес. А утрото самотно... се пробужда... Часовникът брои до шест...
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Благодаря на всички за добрите думи, наистина стихът е тъжен и снимката го допълва, аз затова я направих. Само не разбирам Хари, защо пък да е чак "издънка"? Щеше да бъде така, ако не беше на фокус или ако не е ясно какво представлява или размазана, но аз не виждам нищо такова. Просто е снимка, направена почти на тъмно. Абе, всичко е въпрос на вкус, както казват руснаците...
Пепи, аз съм си взел часовник дето брои овце... ама повечко!
Шегата на страна- Много красив и съдържателен е стихът ти, а снимката без да я анализирам, го допълва с настроение...
Измий си очите, пий едно кафе-
щом стане седем,
сложи си слънчево лице!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.