Apr 12, 2010, 12:03 AM

Когато утрото се пробужда

Photography » Landscape

880 0 6

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Брои часовникът до пет,
раздира сякаш тишината.
Пронизва моето сърце,
с безброй стрели в тъмата.
И всяка мъничка стрела,
е миг от наниза изпъстрен
от много минали лета
и хиляди нощи пропуснати.
Брои часовникът безмилостно,
с ритъма на моето сърце.
Напразно взирам се да видя
от спомен блед, едно лице...
Остана далече и е вече чуждо
всеки ден, всяка нощ до днес.
А утрото самотно... се пробужда...
Часовникът брои до шест...

Comments

Pepina (Пепа Деличева)

Благодаря на всички за добрите думи, наистина стихът е тъжен и снимката го допълва, аз затова я направих. Само не разбирам Хари, защо пък да е чак "издънка"? Щеше да бъде така, ако не беше на фокус или ако не е ясно какво представлява или размазана, но аз не виждам нищо такова. Просто е снимка, направена почти на тъмно. Абе, всичко е въпрос на вкус, както казват руснаците...

2010-04-18T00:14:42+03:00
xamap (Хари Марков)

Пепа, с риск да те огорча, намирам това фото за издънка!

2010-04-13T13:03:15+03:00
posh` (Таня Атанасова)

Много е красиво!

2010-04-12T16:48:47+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

някак тъжно, някак красиво...много ме трогна...

2010-04-12T10:30:16+03:00
plami-6 (Плами)

Много е тъжен стихът, а снимката го допълва! Весел, чудесен ден ти желая! Поздрав, Пепи!

2010-04-12T05:16:32+03:00