По следите на утихнали стъпки
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Костова Всички права запазени
8.07.2009 г., 8:15
Коментари
Коментари
-
Имам кадър и само на горната част, който сам по себе си е завършен, но при публикацията идеята ми бе водеща и без стъпалата и натрапените слънчогледи по тях не бе завършена. Фабер, в крайна сметка отлично си усетил сблъсъкът между мен и светът тук
Прав си за него
Умишлен е.
За мен бе удоволствие да прочета разборът и анализите във вашите коментариЦенни са за мен! Благодаря за високата оценка на творбата ми! -
-
На мен също много ми хареса. И очевидно защищаваш тема и идеи, както си ги обяснила, и то успешно.
Но като я разглеждах, видях какво би се получило, ако се остави само букетът от слънчогледи на фона на старата синя врата и камъка отдясно (без да се виждат долните слънчогледи) - ами великолепно, според мен! Слънцето е там - в остарялата, излющена светлосиня боя - символ на юга, както и слънчогледите впрочем и с избелялото на камъните от околни скали, галени от вятъра и жарени от същото слънце...
-
-
"Цветята са аранжирани, както и мястото им от мен (присъствам осезаемо) и в това съм вложила много символика. "
Винаги може, а и трябва да има елемент на аранжиране, но в случая става дума за ПОДЧЕРТАНО аранжиране.Както отбелязах, резултатът е много добър, но има и известен конфликт, според мен между естествената метафизичност на обстановката,от една страна, и подчертаното аранжиране и известната аморфност и неопределеност на идеята и внушението, от друга! Т.е. ти си поела по-сериозна отговорност с изразената аранжировка, и , според мен, не си я развила и защитила достатъчно!...Все пак снимката е ценна, затова и и отделям толкова внимание! Поздрав!
