5.04.2022 г., 10:46

Винаги ще има синьо небе

2.2K 4 6

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Молитва Всички права запазени

Небето е суетно. Много. Винаги търси къде да се огледа. Понякога вика пролетния вятър, за да му помогне да подреди малките бели облачета, които немирно са се разпилели из него. Също като една кокетка решава да смени цвета на косата си и на ред идва буреносният летен вятър, който го прави тъмносиньо. Тогава житата пеят. Есенните ветрове са палави и променливи. Разбъркват и уплитат облаците. Рисуват с тях картини. Обаче леденият североизточен вятър не идва след едно подсвирване. Той е "лошото момче". От него небето почернява. Почти изцяло. Но...една ивичка синина се крие зад ледените му пориви. За да ни припомни че ...винаги ще има синьо небе.

Коментари

Коментари

  • Словесната картина създава импресия на чувствата...
    Поздравления, Молитва!
  • Няколко пъти се връщам тук. Каква магия е възприятието!
  • Благодаря, Джаки!
  • "Но...една ивичка синина се крие зад ледените му пориви." Прекрасно!
  • Много харесвам акварелната техника за рисуване. Но тъй като аз не мога да рисувам с четки, рисувам с фотоапарата. Радвам се, че звучи интересно и благодаря за коментара.

Избор на редактора

Родопско утро

ico10

90 mm; f/16; 1/50; ISO 250

Повелителят на планината

ico10

Източни Родопи Focal length 240 mm, f/8, 1/320, ISO 100

Седем секунди вечност

ico10

531 mm; f/8 1/2500; ISO 800