Небето е суетно. Много. Винаги търси къде да се огледа. Понякога вика пролетния вятър, за да му помогне да подреди малките бели облачета, които немирно са се разпилели из него. Също като една кокетка решава да смени цвета на косата си и на ред идва буреносният летен вятър, който го прави тъмносиньо. Тогава житата пеят. Есенните ветрове са палави и променливи. Разбъркват и уплитат облаците. Рисуват с тях картини. Обаче леденият североизточен вятър не идва след едно подсвирване. Той е "лошото момче". От него небето почернява. Почти изцяло. Но...една ивичка синина се крие зад ледените му пориви. За да ни припомни че ...винаги ще има синьо небе.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Много харесвам акварелната техника за рисуване. Но тъй като аз не мога да рисувам с четки, рисувам с фотоапарата. Радвам се, че звучи интересно и благодаря за коментара.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления, Молитва!