Налей ми пак догоре, мой единствен приятелю зад бара. И доливай, и не спирай - дори когато клепачите ми натежат.  Днес прогледнах, ала не желая истината да съзирам. Предпочитам да се слея с тъмнината и отново в стария слепец да се превърна. За зло или добро, прозрението ме настигна и разбрах какво е дежа вю – виждал съм го и преди, но едва сега разбрах - вече е видяно. Ти нямаш избор и ще слушаш, защото съм поредният клиент и все още мога да говоря. Сигурно историята ми ти е позната, може би си чувал и преди - това е дежа вю. Такъв е животът. Нещо, което се повтаря ежедневно и не можеш да го спреш. Като стрелките на часовник - непрестанно се въртят и отмерват повторенията в живота ни. Така и продължават, докато батериите не остареят и се изтощят. И сякаш нищо няма смисъл, защото всичко вече е видяно и се превръщаш в поредната секунда, час или година. Нима това е да си жив? Да си часовник на поточна линия или стрелки, облечени в човешка плът? Не знам, налей ми, за да не разбирам. Такъв ще да е моделът ми - на мъдрец и същевременно глупак. Сякаш само аз съм дуалист и притежавам не само тяло, а и душа. Вероятно точно тя говори вместо мен,  защото гледа там, където никой не поглежда. И пак, сякаш всичко губи смисъл. Роден си, за да бъдеш захвърлен, забравен като стар часовник . Наречи го дежа вю. Така звучи добре и не всява меланхолия. Така се чувстваш специален и малко по-различен. Такъв съм аз, но знаеш ли, май че съм единствен. Само аз потръпвам, докато преглъщам, защото някъде умират хора от липса на храна. И никой нищичко не прави, а и защо ли? Парите управляват, хората са само пионки или войници на конци. Никой не разбира, че убиваме себеподобни, твърде далеч е от очите. Дай ни на нас завист, злоба и малко монети за черни дни. Все ще намерим как да съчетаем нещата и да сме доволни. И пак - какъв е смисълът във всичко? Не се ли въртят стрелките в грешна посока? Сякаш има нещо сбъркано, някакъв дефект. Досущ като изкуствен интелект, вегетираме във времето и пространството, а промените остават да бъдат променени. Изменяме се само ние. Ала мислите ми не пораждат интерес, не са свързани с предстоящите тенденции и шикозните глезотийки на съвремието. Налей ми пак, приятелю, за да мога да постигна целите си и да забравя какво е дежа вю. Та аз искам само да пиша, а стоя тук с теб и констатирам  очевидното, сякаш е напълно непознато. Може би дори съм прав и древна тайна съм разкрил, до която сам единствен аз съм се докопал. Не знам, а и не искам да знам. Дори света в ръцете си да държах - пак нямаше да има смисъл. Всичко свършва, когато стрелките спрат да се въртят. Наречи ме старомоден, ала в грешен век живея. Не се стремя към показност и лукс. По-скоро търся себе си и няколкото други като мен. Парите са неземно зло, приятелю, обсебват хората и ги изяждат отвътре. Няма душа - само разлагащи се тяло, сърце и мозък. Да бях се родил рицар, щях да покажа какво е доблест и чест. Аз се родих глупак и показвам какво е да си изхвърлен в пустинята на двадесет и първи век. Презрян и препъван заради убежденията, мислите, идеалите и мечтите си. И така боли най-много. Да вземеш от този, дето няма и да го подариш на този, дето не му липсва. Сбъркан свят е нашият. Можеш да пресметнеш колко пари ще изкараш до края на дните си и пак няма да дадеш, и залък на нуждаещите се. Хипократова или каквато и да е възможна друга клетва да положиш, човек си или не си. Мога с дни да ти говоря, ала вече нямам сили, алкохолът ме надви. Преди да падна опиянен в паяжините на съня, едно от мен, добър приятелю зад бара, запомни. Животът няма смисъл, ако се върти като стрелки. Петата на Ахила го погуби, не позволявай дежа вю нас да ни изгуби.