Налей ми пак догоре, мой единствен приятелю зад бара. И доливай, и не спирай - дори когато клепачите ми натежат. Днес прогледнах, ала не желая истината да съзирам. Предпочитам да се слея с тъмнината и отново в стария слепец да се превърна. За зло или добро, прозрението ме настигна и разбрах какво е дежа вю – виждал съм го и преди, но едва сега разбрах - вече е видяно. Ти нямаш избор и ще слушаш, защото съм поредният клиент и все още мога да говоря. Сигурно историята ми ти е позната, може би си чувал и преди - това е дежа вю. Такъв е животът. Нещо, което се повтаря ежедневно и не можеш да го спреш. Като стрелките на часовник - непрестанно се въртят и отмерват повторенията в живота ни. Така и продължават, докато батериите не остареят и се изтощят. И сякаш нищо няма смисъл, защото всичко вече е видяно и се превръщаш в поредната секунда, час или година. Нима това е да си жив? Да си часовник на поточна линия или стрелки, облечени в човешка плът? Не знам, налей ми, за да не разбирам. Такъв щ ...